Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Блек се сепна и почти отмести Крукшанкс от себе си. Хари инстинктивно стисна пръчката си. „Направи го сега!“ — изкрещя някакъв глас в главата му… Но стъпките кънтяха вече по стълбите, а Хари още не бе го направил.
Вратата на стаята се отвори рязко сред рой червени искри и Хари се извърна точно когато в очертанията й се появи професор Лупин с побеляло лице и вдигната в готовност пръчка. Очите му се стрелнаха от лежащия Рон към Хърмаяни, свита до вратата, след това към Хари, изправен с насочена към Блек пръчка, и най-сетне към самия беглец, сгърчен и разкървавен в краката на Хари.
— Експелиармус! — викна Лупин.
Пръчката на Хари пак изхвръкна от ръката му, както и останалите две от ръцете на Хърмаяни. Лупин ги улови наведнъж, после влезе в стаята и спря поглед върху Блек, все още под Крукшанкс, пазещ го с тялото си.
Хари изведнъж усети празнота в себе си. Не бе го направил… Нервите му не издържаха. Блек щеше да бъде предаден на дименторите.
Тогава заговори Лупин, и то със странен глас, който трепереше от някакво потискано чувство.
— Къде е той, Сириус?
Хари погледна Лупин — не разбираше какво иска да каже, за кого говори? Обърна се и отново се вгледа в Блек.
Лицето на затворника бе съвсем безизразно. Известно време той изобщо не помръдваше, после бавно вдигна свободната си ръка и посочи право към Рон. Като замаян Хари насочи погледа си към Рон, който бе съвсем озадачен.
— Ами тогава… — промълви Лупин, гледайки Блек така настойчиво, сякаш искаше да прочете мислите му, — защо не се е показал досега? Освен ако… — Очите на Лупин внезапно се разшириха, сякаш бе видял нещо отвъд Блек, което другите не можеха да видят. — …Освен ако _той самият_… не е бил… или не сте се разменили… без да ми кажеш?
Съвсем бавно, без да отмества немощен поглед от лицето на Лупин, Блек кимна.
— Професор Лупин — прекъсна ги на висок глас Хари, — какво става…
Ала така и не успя да довърши въпроса си, защото от онова, което видя, гласът му се спря в гърлото. Лупин бавно отпусна пръчката си. Миг след това той бе вече до Блек, хвана го за ръка и му помогна да се изправи, а след като Крукшанкс тупна на пода, го прегърна като брат.
Хари имаше чувството, че стомахът му се обръща.
— НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ! — изпищя Хърмаяни.
Лупин пусна Блек и се обърна към нея. Тя се бе надигнала от пода и го сочеше с обезумял поглед.
— Вие… вие…
— Хърмаяни…
— …вие и той…
— Хърмаяни, успокой се…
— Аз не казах на никого! — с цяло гърло крещеше Хърмаяни. — Аз ви прикривах…
— Хърмаяни, моля те, чуй ме! — викна Лупин. — Ще ти обясня…
Хари цял се тресеше, но не от страх, а от нов пристъп на ярост.
— Аз ви вярвах — развика се той срещу Лупин, без да може да удържи гласа си, — а през цялото време вие сте му бил приятел!
— Грешиш — отвърна Лупин, — не съм бил приятел на Сириус през тия дванайсет години, но сега вече съм… Ще ти обясня…
— НЕ! — пищеше Хърмаяни. — Хари, не му вярвай, той е помогнал на Блек да влезе в замъка, той също иска да те види мъртъв. Той е върколак!
Настъпи оглушителна тишина. Очите на всички се насочиха сега към Лупин, който остана забележително спокоен, макар и доста бледен.
— Обикновено си по-точна, Хърмаяни — каза той. — От три неща сега, боя се, позна само едното. Не съм помогнал на Сириус да влезе в замъка и изобщо не искам Хари да умре… — Странна тръпка премина по лицето му. — Не отричам единствено, че съм върколак.
Рон направи героичен опит да стане отново, но пак падна и простена от болка. Лупин се отправи към него загрижен, но Рон му кресна: „Махни се от мен, върколако!“
Лупин замръзна на мястото си. После с явно усилие се обърна към Хърмаяни и попита:
— Откога знаеш?
— Много отдавна — съвсем тихо каза Хърмаяни. — Откакто писах съчинението за професор Снейп.
— Той ще остане възхитен — хладно отбеляза Лупин. — Беше ви дал да напишете това съчинение с надеждата да разберете какво всъщност издават моите симптоми. В Лунната карта ли видя, че винаги съм бил болен при пълна луна, или разбра, когато богъртът се превърна в луна пред мен?
— И двете — тихо отвърна Хърмаяни.
Лупин се засмя пресилено.
— Ти си най-умната магьосница на тази възраст, която съм срещал, Хърмаяни.
— Не съм — прошепна Хърмаяни. — Ако бях по-умна, щях да разкажа на всички какъв сте вие!
— Но те вече знаят — каза Лупин. — Поне учителите.
— И Дъмбълдор ви назначи, знаейки, че сте върколак? — недоумяваше Рон. — Да не е луд?