Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Рязане на нокти с магия… лекуване на ръжда по люспите… Това не върши работа, то е за особняци като Хагрид, които искат да се грижат за тях.
— Змейове се убиват крайно трудно поради древната магия, с която е пропита тяхната дебела кожа — през нея могат да проникнат само най-силните заклинания… Но нали Сириус каза, че може и със съвсем просто!
— Да потърсим тогава в някой от сборниците с по-елементарни магии — предложи Хари, като бутна настрана „Хората, които обожават змейове“.
Той се върна на масата с цял куп книги, подреди ги и започна да ги прелиства една след друга, докато Хърмаяни непрестанно коментираше шепнешком до лакътя му;
— Ето, има заменящо заклинание, но каква е ползата, освен ако не успееш да смениш челюстите му с нещо по-малко опасно… Проблемът е — както пише в книгата, — че кожата на змея е непробиваема… Бих предложила да пробваш с някаква трансфигурация, но едва ли ще можеш да се справиш с такова туловище… Ти нямаш никакви шансове, а се съмнявам, че дори и професор Макгонъгол… Освен ако не омагьосаш себе си? Може би ще получиш допълнителни сили. Само че това не са прости заклинания, каквито сме правили в час, и само аз знам за тях, защото вече започнах да се готвя за изпитите за СОВА…
— Хърмаяни — прекъсна я Хари изнервен, — би ли млъкнала за минутка. Опитвам се да се съсредоточа.
Тя млъкна, но единственият резултат от това бе, че главата на Хари се изпълни с монотонно бръмчене, което още повече му пречеше да се съсредоточи. Без особена надежда той продължи надолу по съдържанието на „Основи на урочасването за дейни и гневни“: _мигновено скалпиране_… ама нали змейовете нямат грива… _вдъхване на пипер_… това може само да засили пламъците, излизащи от гърлото на змея… _роговиден език_… само това му трябва на змея, та да ме прободе.
— О, виж, той пак пристига… Защо ли не си чете в глупавия кораб? — рече Хърмаяни раздразнено, когато Виктор Крум влезе с присъщата си мудна походка. Той ги погледна смръщено и се оттегли в един далечен ъгъл с цял куп книги. — Хайде, Хари, ела да идем пак в общата стая. Неговите почитателки ще нахълтат всеки момент и ще се разчуруликат.
И наистина още на излизане от библиотеката те попаднаха на цяла група момичета, едно от които бе вързало българско шалче около кръста си.
Хари почти не спа тази нощ. Когато се събуди в понеделник сутринта, за пръв път се замисли сериозно дали да не избяга от „Хогуортс“. Но щом огледа Голямата зала по време на закуска и си представи какво означаваше да напусне замъка, разбра, че не може да го направи. Единствено тук се бе чувствал щастлив… освен може би когато е бил с родителите си, но нямаше спомен за онова време.
Все пак му стана някак по-леко, като осъзна, че предпочита да е тук и да се изправи срещу змея, отколкото да се върне на „Привит Драйв“ при Дъдли. Това сравнение малко го поуспокои. Той с мъка дояде бекона си (гърлото му се беше свило) и когато двамата с Хърмаяни станаха, забеляза, че и Седрик Дигъри напуска масата на „Хапълпаф“.
Седрик още не знаеше за змейовете… Единственият участник в турнира, който не знаеше — Хари не се съмняваше, че Мадам Максим и Каркаров са разказали на Фльор и Крум.
— Хърмаяни, чакай ме в оранжерията — каза той решително, докато гледаше как Седрик напуска залата. — Ти отивай, аз ще те настигна.
— Хари, ще закъснееш за часа. Звънецът ще бие всеки момент…
— Ще успея!
Когато стигна до мраморното стълбище, Седрик вече се бе качил догоре и го бяха наобиколили групичка шестокурсници. Хари не искаше да разговарят пред тях, защото пак щяха да му се подиграват заради написаното от Рита Скийтър. Тръгна на известно разстояние след Седрик и видя, че той се отправя към коридора, където бе кабинетът по вълшебство. На Хари му хрумна нещо. Той спря, измъкна магическата си пръчка и внимателно се прицели.
— Диффиндо!
Чантата на Седрик се отвори, от нея се изсипаха парчета пергамент, пера и книги и се пръснаха по пода. Няколко шишенца с мастило се счупиха.
— Оставете… аз сам… — нервно отпрати Седрик приятелите си, навели се да му помогнат. — Кажете на Флитуик, че идвам. Отивайте…
Тъкмо на това се надяваше Хари. Той прибра пръчката си, изчака приятелите на Седрик да влязат в класната стая и забърза по коридора, в който двамата вече бяха сами.
— Здрасти! — каза Седрик, докато вдигаше своето „Ръководство по трансфигурация за напреднали“, опръскано вече с мастило. — Чантата ми току-що се скъса, а е съвсем нова…