Хари Потър и огненият бокал

Хари боязливо се вгледа в Муди. Дали ги беше чул?

— Ъъъ… професоре, трябваше вече да съм в час по билкология.

— Няма значение, Потър. Ела в моя кабинет, ако обичаш…

Хари го последва, като се чудеше какво ли ще се случи. Ами ако Муди го попита как е разбрал за змейовете? Дали няма да отиде при Дъмбълдор и да издаде Хагрид, или просто ще превърне Хари в пор? Е, може би по-лесно щеше да мине покрай змея, ако беше пор, мрачно си помисли Хари — поне щеше да е по-дребен и нямаше да се забелязва от петнайсет метра височина.

Той тръгна след Муди. Професорът затвори вратата на кабинета, обърна се към Хари и го погледна изкосо и с магическото, и с обикновеното си око.

— Много почтено постъпи току-що, Потър — тихо рече Лудоокия.

Хари не знаеше какво да отговори, защото изобщо не беше очаквал такава реакция.

— Настани се — подкани го Муди и той седна, оглеждайки се.

Беше влизал в този кабинет при двама от предишните преподаватели. По времето на професор Локхарт по стените бяха окачени светещи и захилени снимки на самия преподавател, които намигаха на всички. Когато Лупин живееше тук, по-вероятно беше да попаднеш на някое ново изумително зловредно създание, каквито той осигуряваше за учебните занятия. А сега кабинетът бе пълен с изключително странни предмети и Хари предположи, че Муди ги е използвал, когато е бил аврор.

Върху бюрото му имаше нещо, което приличаше на голям напукан стъклен пумпал. Хари веднага се сети, че това е опасноскоп, защото и той имаше подобен, макар и много по-малък от този на Муди. В ъгъла на малка масичка бе поставено някакво подобие на спираловидно навита златна телевизионна антена, което тихичко бръмчеше. На отсрещната стена зад гърба на Хари висеше огледало, в което обаче не се отразяваше стаята. Из него се движеха някакви сенки с размити очертания.

— Харесват ли ти моите детектори за Тъмни сили? — поинтересува се Муди, като внимателно наблюдаваше момчето.

— Какво е това? — попита Хари и посочи навитата златна антена.

— Тайносензор. Вибрира, щом установи, че някой скрива истината или лъже… Но тук не може да се използва, защото има твърде силни смущения — учениците лъжат непрестанно, когато не са си подготвили домашните. Не спира да бръмчи, откакто съм дошъл. А и опасноскопа трябваше да изключа, защото постоянно пищеше. Много е чувствителен и улавя сигнали на повече от километър наоколо. Разбира се, реагира не само на детските хитрини — говореше той с хриптящия си глас.

— А за какво е това огледало?

— О, това е моят врагоглед. Виждаш ли там как се спотайват враговете? Но няма нищо страшно, докато не им видя очите. Тогава вече трябва да отворя сандъка си.

Той се изсмя кратко и дрезгаво и посочи един голям сандък под прозореца, залостен със седем ключалки една до друга. Хари се почуди какво ли се крие вътре, но следващият въпрос на Муди го върна рязко към действителността.