История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Седемнайсета глава
Японската завоевателна вълна
Изпълнението на плана за нападение на Пърл Харбър, както и приемането му се дължат на адмирал Ямамото. В продължение на месеци потокът от инфор-мация, особено за движението на американските кораби, пристига от опитни военноморски разузнавачи, работещи в японското консулство в Хонолулу. Японският флот и екипажите на корабите и на самолетите са включени в ин-тензивни тренировки за операцията, за да бъдат в състояние да я изпълнят при всякакви атмосферни условия. Екипажите на бомбардировачите извършват най-малко 50 пробни полета.
Както вече споменахме, планът се основава до голяма степен на неотдав-нашното увеличаване на обсега на действие на изтребителя „Зеро“ което освобождава самолетоносачите от задължението да помагат на операциите в югозападната част на Тихия океан. Планът е подпомогнат от сведенията за морската атака на Таранто от британците през ноември 1940 г., където бри-танската военноморска авиация успява само с 21 бомбардировача торпедо-носци да потопи 3 италиански линейни кораба, които се намират в добре за-щитеното пристанище. Дори тогава се смята, че е невъзможно да се атакува с торпеда от въздуха по водни цели, намиращи се на дълбочина по-малко от 23 м, каквато е средната дълбочина при Таранто. Затова се смята, че Пърл Харбър е защитен от такъв вид нападение, тъй като дълбочината е само 9–14 м. Но през 1941 г. британците, използвайки опита си при Таранто, успяват да извършат атаки с торпеда от въздуха при дълбочина едва 12 м, като им слагат дървени перки, които им пречат „да се гмуркат“ и да се удрят в плиткото морско дъно.
Като научават тези подробности от посолствата си в Рим и Лондон, японците са окуражени да извършват подобни експерименти. Освен това, за да направят нападението си по-ефикасно, снабдяват бомбардировачите си с 381-и 406-милиметрови бронебойни снаряди със стабилизатори, за да падат като бомби. При вертикално попадение не може да им устои никоя палубна броня.
Американският Тихоокеански флот е можел да отблъсне опасност, подобна на тази в Таранто като снабди големите си кораби с противоторпедни мре-жи, и това вероятно е безпокояло японците. Неговият главнокомандващ ад-мирал Хъзбанд Е. Кимъл, както и Министерството на военноморските сили обаче са смятали, че използваните тогава тежки мрежи са твърде голяма пречка за бързото придвижване на корабите и за движението на подводниците. Както самото събитие показва, това решение буквално обрича флота в Пърл Харбър. Датата за атаката се определя от няколко фактора. Японците знаят, че адмирал Кимъл винаги връща флота си в Пърл Харбър за уикенда и че екипажите на корабите няма да бъдат в пълен състав, което ще засили ефекта от изненадващото нападение. Така че изборът логично пада на неделния ден. След средата на декември има вероятност атмосферните условия да са неблагоприятни за десантни операции на Малайския полуостров и Филипините, тъй като тогава мусонният сезон е в разгара си, а и океанът ше е неподходящ за презареждане с гориво в открито море на флотилията, която трябва да нападне Пърл Харбър. Планът разчита на прогнозата, че на 8 декември (токийско време), което в Хавай е неделя, няма да има луна и прикритието на тъмнината ще помогне за изненадващото приближаване на самолетоносачите към Хавайските острови. Приливът също ще благоприятства за десантните операции — идея, която първоначално е била обмислена, но впоследствие е изоставена поради липсата на достатъчно транспортни кораби за транспортиране на войските и поради вероятността приближаването на такава ударна сила да бъде забелязано. При избора на маршрута се обсъждат три възможности. Едната е пътят от юг през Маршаловите острови, другата е централният път през островите Мидуей. Тези маршрути са по-къси, обаче са отхвърлени и е предпочетен северният път откъм Курилските острови. Той налага презареждане с гориво, но се избягват обичайните морски пътища и рискът приближаването на нападателната сила да бъде забелязано от американските разузнавателни самолети е по-малък.