Десет приключения на Лиско

— Цяла кошница, викаш.

— Цяла.

— За името ми?

— Да.

— Не може. Само една кошница за такова голямо име е малко. А, Лиско, мислиш ли, че е правилно?… Представи си, само една — за такова голямо и дълго име. Не може ли две?

— Невъзможно, Чими.

— Тогава довиждане.

— Довиждане — каза Лиско и се върна при приятелите си.

Димби, Домби и Мокси се заинтересуваха горещо от наградата, тя им се видя съблазнителна, но бяха изненадани от Лиско, задето толкоз лесно бе обещал цялата кошница само на Чими.

— За какво да го водим? — извика Мокси. — Той ще яде ягодите, а ние само да си хабим краката да го водим!…

— Така си е — присъедини се към това и Димби. — Да отива сам да си блъска главата.

Домби, който още при споменаването за дивите ягоди, бе почнал да трепери, заяви, че жабокът е противно, проклето животно, което за нищо на света не заслужава да го водят и да му бутнат в устата цяла кошница. Той си призна, че му завижда — не за името, — и призова приятелите си да не отиват на никакъв конкурс.

— Освен ако! — забеляза Мокси.

— Освен какво? — запита Лиско.

— Освен ако поставите на мен това дълго име и ме закарате на конкурса.

Мълчание.

— Не — рече най-после Лиско. — Това е нечестно. Ние играем по правилата… Хайде да се окъпем. Ягодите ни се изплъзнаха.

— Този проклетник нямаше да ни даде нищо — рече Мокси. — Така че нищо не ни се е изплъзнало.

— Вярно, че не губим нищо — забеляза Домби. — Да се окъпем.

— Губим само приключението — каза Димби. — Но понеже и тъй, и тъй сме го загубили, да се окъпем.

Наскачаха във вира. „Пъстървите се увеличават — мислеше си Лиско. — Напълниха вира и от тях не остава място за къпане. В края на краищата има и други вирове. Когото и да питаш, ще ти каже, че се къпем в Резедавия вир откакто се помним, а пъстървите се раждат непрекъснато и го запълват, скоро от пъстърви няма да остане вода.“ Така си мислеше лисичето и тайно поглеждаше към брега, защото знаеше, че там не може да не се появи проклетият жабок Чими.

— Хайде! — извика нетърпеливо от брега Чими.

— Какво? — запита лениво Лиско и се гмурна.

Чими чакаше и потропваше нервно с крак по камъка. Най-после хитрецът се показа. Чими отвори уста да каже това, каквото искаше да каже, но Лиско се гмурна повторно и изчезна от погледа му. Мокси, Димби и Домби се приближиха към камъка с жабока.

— Искам да разговарям с оня — настоя Чими.

— Какво има? — подаде се лисичето.

— Водете ме!

— Къде?

— На конкурса.

— На кой конкурс?

— Дето ще ми дадат кошницата.

— Не може.

— Защо? Аз съм съгласен.

— Но ние не сме съгласни.

— Защо не сте?

— Ще те заведем и ще спечелим конкурса, но само при едно условие.