Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Опита се да се овладее. Той коленичи до нея и тя почувства как ръцете му обгръщат раменете й и бавно, много нежно, той обръща лицето й към себе си. Беше пребледняла, очите й бяха подути от плач.
— Не, Софи, недей да плачеш — рече той и притисна бузата й към рамото си. — В това да си женен има едно много хубаво нещо — че не си сам. До теб има друг човек, който ще ти помогне, какъвто и проблем да имаш, каквото и да те е обидило. Хайде, любима, разкажи ми всичко, моля те.
Но тя поклати глава и се притисна към гърдите му.
Райдър смръщи вежди. Откакто пристигнаха тук, тя беше тази, която поддържаше високия дух, която управляваше прислугата, грижеше се за храната, метеше, чистеше и бършеше прахта — и вършеше всичко това с усмивка на уста. И беше щастлива, дявол да го вземе!
Беше убеден в това. Какво, по дяволите, беше се случило?
Тя престана да плаче, но още хълцаше и както бе притисната към него, той усещаше лекото повдигане на гърдите й и внезапно го обзе непреодолима страст. Месечният й цикъл бе свършил още преди няколко дни, но всяка вечер беше толкова уморена, толкова изтощена, че просто я оставяше да се наспи.
Но сега я пожела, и то непреодолимо.
— Кажи ми нещо, Софи — повтори той.
Тя вдигна глава, отдръпна се, все още в ръцете му, и отвърна:
— Заболяха ме коленете.
— Нищо, нали си имаме легло. Хайде, ела да седнем.
Тя хвърли поглед към леглото и мигновено разбра, че той я желае — не беше сляпа, виждаше възбудения му орган и през панталоните. В този момент си спомни как голият лорд Дейвид поглаждаше пениса си, как я целуваше, прониквайки с език в устата й, преди тя да успее да го отблъсне, как всеки път се събличаше във вилата, как й демонстрираше тялото си, пениса си, как й обясняваше колко е голям и как ще я обладае…
А и Чарлз Грамънд — на средна възраст, с провиснало шкембе, всъщност съвсем не лош човек, пък и така патетично й благодареше, когато за пръв път му каза, че ще го приеме за любовник, а как се промени после, когато посред бял ден я притисна към едно дърво и се опита да я изнасили. Наложи се да го удари с камшика си, а той само се засмя, измъкна пениса си от бричовете и каза, че иска да й го пъхне в устата, и то веднага… И, Боже мой, в същото време, когато му повтаряше какъв добър любовник е, тя спомагаше за разоряването му. А той самодоволно се перчеше със своята мъжественост — че какво пък, нямаше ли си цели четири деца, които го доказваха?
И ето, сега и двамата бяха тук. И двамата вярваха, че тя е курва. И двамата щяха с огромно удоволствие да я унищожат. Тя ясно си спомняше погледите, които й хвърляха, щом я видеха, и думите, които похотливо й нашепваха, и как разказваха за нощите, които прекарали с нея, и какво правили с нея, и какво тя правила с тях…
Отдръпна се рязко от Райдър, а той се вгледа в нея, въпросително склонил глава.
Тя скочи на крака, обърна се, събра полите си и побягна от спалнята.
А Райдър зяпна подире й. Забеляза празния й поглед, проследи безбройните изражения, които се смениха на лицето й; знаеше, че са свързани със спомените й от Ямайка и с това, че е съзряла през бричовете възбудения му пенис.
Беше се надявал, молил се бе да е започнала да му вярва… Челюстта му се сви. Нямаше да остави това да продължи, просто не можеше да го остави.
До края на деня той просто изчакваше. Трябваше да се върши толкова много работа, че помежду им не възникна никакво недоразумение, дори и по време на вечерята, когато бяха съвсем сами. В десет часа вечерта Райдър влезе в спалнята. Софи не беше в леглото — седеше с подвити крака на един от столовете пред камината с книга в ръка.
— Привърших с работата — рече той.
Книгата — събрани есета от Джон Лок — се изплъзна от ръката й, но тя не се и помръдна да я вдигне. Райдър се наведе и взе книгата:
— Откъде по дяволите намери това?
— Останало е от твоя мистър Дюбюс.
— Е, не го виня. Я чуй това: „Смятам, че латинският е абсолютно необходим за един джентълмен“. Какво ужасно схващане! Мисля си, че най-малкият ми брат, Тайсън — бъдещият поп — вече доста свободно говори латински. Твърди; че паството му ще разбира онова, което му казва, само по интонацията — че словата не са важни и че Господ не е искал простият народ да разбира наистина всичко, а само да долавя свещения смисъл — каквото и да означава това — който, естествено, ще се излъчва от самия него.
— Брат ти наистина ли каза това?!