Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Но кой би забелязал някакъв млад урс? Или малък червен кхюин? Или пък хуун, обикалящ из някой от онези затънтени космодруми? Вие ще сте типични дрипави пътешественици, които продават няколкото събрани по пътя инфобайта, за да си купят билети за четвърта класа до сектор Танит, където отиват по лична работа.

Разбира се, Хък ще трябва да се крие или да се маскира — може да се наложи да я пренасяте в контейнер за животни, докато стигнете на безопасно място. Тимбримите ще я закрилят. Или пък тенанините, ако се съгласи да приеме надутите им съвети за расово самоусъвършенстване. Така или иначе, от нея зависи прекалено много, за да поема каквито и да е рискове.

Напомнянето на Джилиън смири първоначалния изблик на ярост на Хък заради „пренасянето“ от място на място. Моята приятелка има най-сериозни мотиви от всички ни да остане жива. Тя е единственият г'кек извън Джиджо и тъй като джофурите могат да изтребят цялата й раса у дома, изглежда, че сега нейно призвание ще е майчинството, а не приключенията.

— Ани Каа? — попита Ур-ронн, като олюляваше дългата си, гладка шия и говореше със силно урско фъфлене. — Ще ни е ного трудно да скриен голян делфин. Като вагаж ли да го носин?

Без да обръща внимание на урския сарказъм, доктор Баскин поклати глава.

— Каа няма да ви придружава чак до Танит. Това ще е прекалено подозрително. Пък и аз му обещах нещо и е крайно време да го изпълня.

Тъкмо се канех да попитам за какво обещание говори… когато в заседателната зала влезе лейтенант Тш'т, за да съобщи, че е натоварила кораба ни с провизии за пътуването ни.

Моята малка Хуфу се гушеше на рамото ми. Но нейният разумен роднина, потайният титлал на име Калнокракия, се ближеше на заседателната маса и ми напомняше за онова земно същество, норката, но с бяла козина по шията и изражение на презрителна досада.

— Е? — обърна се Джилиън към създанието, макар че то отказваше да говори, още откакто бяхме напуснали Джиджо. — Искаш ли да видиш тимбримите и да им докладваш за положението на Джиджо? Или ще дойдеш с нас там, където никога не е стъпвал представител на нашия клас живот?

Когато зададе този въпрос, струва ми се, че Джилиън очакваше от любопитния титлал определен отговор. Но не се изненадах, когато получи друг.

Титлалите биха отхапали собствените си опашки за шега.

Предполагам, че трябва да разкажа как се стигна до всичко това — припряното ни пращане с малък кораб към мястото, накъдето се очакваше, че ще се отправи „Стрийкър“.

Причината е, че Джилиън изглежда бе получила по-добро предложение.

Или поне такова, на което не можеше да откаже.