Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Всички се страхуват.
— Не и ти. Ти се изправи срещу Торак в Ктхол Мишрак, нали?
— Това въобще не беше моя идея и повярвай ми — дори не можеш да си представиш колко бях уплашен на път за онази среща.
— Ти?
— О, да. Но ти вече започваш да овладяваш този проблем. В Дроджим се справи много добре с онзи генерал, Крадак ли се казваше? Просто запомни, че ти си кралят и че ти си този, който издава заповедите.
— Е, мога да опитам. Какво друго не правя добре?
Гарион помисли малко.
— Опитваш се да правиш всичко сам — отговори той накрая. — Никой не е способен на това. Има твърде много подробности, с които човек трябва да се занимава. На теб ти трябва помощ — добра, честна помощ.
— Откъде ще намеря добра помощ в Ктхол Мургос? На кого мога да имам доверие?
— Доверяваш се на Оскатат, нали?
— Да.
— Това е някакво начало тогава. Разбираш ли, Ургит, проблемът е, че в Рак Урга има хора, които решават нещата вместо теб. Те правят това, защото ти си твърде уплашен или твърде зает с други неща, за да отстоиш властта си.
— Противоречиш си, Белгарион. Първо казваш, че трябва да намеря хора, които да ми помагат, а после се отмяташ и ми разправяш, че не трябва да допускам други хора да решават вместо мен.
— Ти не ме слушаш. Хората, които вземат решения вместо теб, не са онези, които би могъл да избереш. Те правят това на своя глава. В много случаи ти вероятно дори не знаеш и кои са те. Така просто няма да стане. Трябва да подбереш хората си много внимателно. Първото им качество трябва да са техните способности. Веднага след това идва личната лоялност към теб и майка ти.
— Никой не е лоялен към мен, Белгарион. Моите поданици ме ненавиждат.
— Може и да се изненадаш, но едва ли е така. Не мисля, че има каквито и да било съмнения за лоялността или способностите на Оскатат. Вероятно това е добра позиция, от която да започнеш. Нека той подбере администраторите ти. Първоначално те ще са лоялни към него, но с времето ще започнат да уважават и теб.
— Дори не се бях замислял над това. Смяташ ли, че ще стане?
— Не боли да опиташ. За да съм честен с теб, приятелю, ти много си объркал нещата. Доста време ще ти отнеме да ги оправиш, но все трябва да започнеш отнякъде.
— Даде ми много материал за мислене, Белгарион. — Ургит потрепера и се огледа. — Наистина е много тъжно тук — каза той. — Къде отиде Келдар?
— Вътре е. Мисля, че се опитва да си изцери махмурлука.
— Имаш предвид, че има нещо, което да го излекува?
— Някои алорни препоръчват по още малко от онова, от което е започнало да ти се гади.
Лицето на Ургит побледня.
— Още? — каза той ужасно. — Това няма ли да ме накара да се чувствам точно по същия начин утре сутринта?
— Вероятно да. Това обяснява защо алорните обикновено са толкова раздразнителни, когато станат рано сутрин.
— Това е глупаво, Белгарион.
— Зная. Мургите не са абсолютни монополисти на глупостта. — Гарион погледна треперещия мъж. — Мисля, че е по-добре да слезеш долу, Ургит — посъветва го той. — Не ти трябва и настинка при всичките ти останали проблеми.
Късно следобед дъждът намаля. Мургският капитан погледна още заплашителното небе, брега и острите подводни скали, които стърчаха от бурната вода, и благоразумно нареди на екипажа да свали платната и да пусне котва.
Дурник и Тот със съжаление навиха здравите си въдици и застанаха гордо пред десетината блестящи сребристи риби в краката им.
Гарион тръгна към тях, погледна улова им с възхищение и каза:
— Не е зле.
Дурник внимателно измери с ръце най-голямата риба и заяви:
— Почти три стъпки. Но тези са лещанки в сравнение с голямата, която се измъкна.
— Изглежда, винаги се получава така — каза Гарион. — О — добави той, — още нещо, Дурник. Трябва да се изчистят преди да ги види леля Поул. Знаеш какво мисли тя за това.
— Май си прав — въздъхна Дурник.
След като вечеряха с част от улова, всички насядаха около масата в задната каюта и лениво започнаха да разговарят.
— Мислиш ли, че Агачак вече е настигнал Харакан? — попита Дурник Белгарат.
— Съмнявам се — отговори старецът. — Харакан е хитър. Щом като Белдин не успя да го хване, не мисля, че Агачак ще успее.
— Лейди Поулгара — изведнъж възмутено възкликна Сади. — Кажете й да престане.
— Какво има, Сади? На кого?
— На маркграфиня Лизел. Разглезва змията ми!
Със загадъчна усмивка Велвет нежно хранеше Зит с хайвер, взет от една от големите риби, които бяха уловили Дурник и Тот. Малката зелена змия съскаше доволно и повдигнала глава, очакваше следващата хапка.