Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
18.
През нощта вятърът се усили — див, поривист, миришещ на стар прашен лед — и ситният дъждец се превърна в лапавица. Тя тропаше по такелажа и дрънчеше върху палубата като шепи морски камъчета. Както обикновено Гарион стана рано и излезе на пръсти и бос от тясната каюта, за да не събуди все още спящата си жена. Мина по стълбата, водеща към палубата покрай вратите на каютите, където спяха другите, и влезе в голямата каюта зад кърмата.
Когато седна да си обуе ботушите, вратата се отвори и влезе Дурник. Ковачът отърси ледените топчици от гънките на пелерината си и каза:
— Страхувам се, че ще ни се наложи да се позабавим. Вятърът духа срещу нас, направо от юг. Моряците приготвят веслата.
— Имаш ли някаква представа колко далеч е носът на полуострова?
— Говорих с капитана. От това, което ми каза, разбрах, че е само на няколко левги оттук. В южния му край има група острови. Той иска да избегне тази буря вместо да се опита да се промъкне през протока. Той не е истински моряк, а и това не може да бъде наречено плавателен съд, така че разбирам какво го прави толкова плах.
Гарион погледна навън към предвещаващото буря море.
— Така може да духа и седмица — забеляза той и погледна приятеля си. — Дали пък нашият капитан не е възвърнал предишното си спокойствие? Гледаше доста уплашено, когато излизахме от Рак Урга.
Дурник се усмихна.
— Мисля, че оттогава много трудно общува дори със самия себе си. Опитва се да се убеди, че в действителност не е видял нищо. И все още се свива от страх, когато Поул излезе на палубата.
— Разбирам. А тя будна ли е?
— Пие си чая.
— Как мислиш би реагирала, ако я помоля да изнуди капитана, вместо на мен да ми се налага да го правя?
— Не зная дали бих използвал думата „изнудвам“, Гарион — сериозно го посъветва Дурник. — Опитай „да поговоря“ или „убеждавам“ вместо това.
— Така е, наистина.
— Разбира се, но тя не мисли така.
— Да отидем да я попитаме.
Каютата, която Поулгара споделяше с Дурник, беше също толкова тясна и неудобна, колкото всичко останало в този грозен кораб. Две трети от пространството беше заето от високо легло. Поулгара седеше на него, държеше чаша чай и се взираше навън във вълните.
— Добро утро, лельо Поул — поздрави я Гарион.
— Добро утро, скъпи. Много ми е приятно да те видя.
— Добре ли си вече? — попита той. — Искам да кажа, след случилото се на пристанището.
Тя въздъхна.
— Мисля, че най-лошото беше, че нямах никакъв избор. Вярно, Чабат бе събудила демона и вече беше обречена, но аз бях тази, която трябваше да разруши душата й. — Поулгара замълча за миг и после каза: — Може ли да поговорим за нещо друго?
— Точно затова идвам. Би ли искала да поговориш с един човек вместо мен?
— Кого имаш предвид?
— Капитана. Иска да хвърли котва, докато времето не се оправи, но аз пък не искам да чакам.
— Защо ти не поговориш с него, Гарион?
— Защото хората са склонни да слушат теб по-внимателно, отколкото мен. Ще го направиш ли, лельо Поул?
— Искаш от мен да го изнудя?
— Аз не бих казал точно „изнудя“, лельо Поул.
— Но искаш да кажеш точно това, Гарион. Винаги казвай това, което искаш да кажеш.
— Ще го направиш ли?
— Добре, щом искаш. А ти ще направиш ли нещо за мен?
— Всичко, лельо Поул.
Тя му подаде чашата си.
— Би ли бил така добър да ми налеещ още една чаша?
След закуска Поулгара наметна синия си плащ и излезе на палубата и капитанът промени плановете си веднага щом тя започна да говори с него. След което се покатери на гротмачтата и стоя там чак до обяд.
Когато стигнаха южния край на полуостров Урга, кормчиите завъртяха румпела и корабът се килна силно, за да се обърне наляво. Не беше трудно да се разбере защо капитанът бе искал да избегне преминаването между островите, изтъквайки като причина лошото време. Теченията се въртяха през тесните канали, вятърът разкъсваше върховете на тъмните вълни, които се разбиваха в острите скали. Моряците гребяха, изпълнени със страх, и мятаха ужасени погледи към тях. След първата левга капитанът се смъкна по мачтата и застана напрегнато зад кормчиите. Корабът предпазливо се влачеше между блъсканите от бурята острови.
Късно следобед най-сетне подминаха последните скалисти островчета и моряците започнаха да гребат надалеч от брега към открито море. Носената от вятъра суграшица шушнеше по палубата.
Белгарат отиде до вратата, водеща към каютите, и извика:
— Ургит! Ела тук!
След малко кралят на мургите изкачи стълбите, стъпи на палубата и погледна страхливо магьосника.