Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Имате ли нещо за мен? — попита той, но Батилда беше насочила вниманието си към върха на пръчката му. — Имате ли нещо за мен?
Точно тогава тя затвори очи и едновременно се случиха няколко неща: в белега го прониза болка, хоркруксът потрепери така, че пуловерът му отпред чак се размърда, в миг тъмната смрадлива стая сякаш изчезна. Хари усети прилив на радост и каза със силен студен глас: дръж го!
Люшна се на място: тъмната миризлива стая отново го похлупи и той не знаеше какво точно се е случило току-що.
— Имате ли нещо за мен? — попита за трети път и много по-силно.
— Ей там — прошепна старицата и посочи ъгъла.
Хари вдигна магическата пръчка и видя под прозореца отрупана с какво ли не тоалетка.
Този път Батилда не тръгна да го води. Хари се промуши с вдигната пръчка между нея и неоправеното легло. Не искаше да изпуска от поглед старицата.
— Какво? — попита той, като стигна до тоалетката; върху нея имаше нещо, което приличаше на камара непрани дрехи.
— Там — посочи Батилда безформената купчина.
В мига когато Хари отклони поглед и затърси сред нахвърляните дрехи ръкохватка на меч, жената се раздвижи някак странно — той я забеляза с крайчеца на окото, панически се обърна и се вцепени от ужас, понеже видя как старото тяло се свлича и от мястото, където е била шията на Батилда, излиза огромната змия.
Вдигна магическата пръчка, но змията го ухапа толкова силно по китката, че пръчката отхвърча с въртеливо движение към тавана, светлината й замига зашеметяващо из стаята и угасна, после мощният удар на змийската опашка по диафрагмата на Хари го остави без въздух и той запада назад към тоалетката и купчината мръсни дрехи…
Завъртя се настрани и на косъм се размина с опашката на змията, която се стовари върху тоалетката, точно там, където Хари бе стоял само преди секунда. Той се строполи на пода и по него се посипа дъжд от натрошено стъкло. Чу как Хърмаяни вика отдолу:
— Хари!
Не успя да поеме в белите си дробове достатъчно въздух, за да й отговори: точно тогава към пода го притисна тежка гладка грамада, която се заплъзга отгоре му — мощна и мускулеста…
— Не! — простена Хари, залепен до пода.
— Да! — изшушука гласът. — Да… държа те… държа те…
— Акцио… Акцио пръчка…
Но не се случи нищо и Хари трябваше да освободи ръцете си, за да се помъчи да изтласка встрани змията, която се увиваше около тялото му, изкарваше въздуха от него, притискаше към гърдите му хоркрукса — кръгче лед, туптящо като живо на сантиметри от сърцето му, което направо щеше да се пръсне, а мозъкът му беше плиснат от студена бяла светлина, заличила всички мисли, удавила дишането му, заглушила стъпките в далечината, всичко…
До гърдите му блъскаше метално сърце и сега той летеше, летеше с тържествуващо сърце, без да има нужда от метли и тестроли…
Изведнъж се освести в зловонния мрак — Наджини го беше пуснала. Той се изправи с усилие и видя змията, откроена на фона на светлината от стълбищната площадка: тя нападна, а Хърмаяни отскочи с писък встрани, при което отклоненото й проклятие улучи прозореца до Хари и го направи на парчета. Стаята се напълни с леден въздух, Хари се наведе, за да избегне дъжда от натрошено стъкло, и се подхлъзна на нещо като молив… магическата му пръчка…
Грабна я, сега обаче стаята беше направо запълнена от змията, която блъскаше с опашка по пода — Хърмаяни не се виждаше никъде и за миг Хари си помисли най-лошото, после обаче екна трясък, блесна червена светлина и змията политна във въздуха, като удари с все сила Хари по лицето и се загъна все по-високо към тавана. Хари вдигна пръчката, ала точно тогава прорязващата болка в белега стана силна и пареща, каквато не я беше усещал от години.
— Той идва насам. Идва насам, Хърмаяни!
Докато Хари крещеше, змията падна със свиреп съсък. Настана пълна бъркотия: змията правеше на трески полиците по стената, във въздуха се разхвърча натрошен порцелан, а Хари сграбчи тъмния силует, за който беше сигурен, че е Хърмаяни, и скочи на леглото…
Тя изписка от болка, когато Хари я задърпа назад през леглото: змията нападна отново, ала Хари знаеше, че се задава нещо по-страшно от нея и сигурно вече е при портичката долу — от болката в белега главата му направо щеше да се пръсне…
Хари се засили и скочи, теглейки със себе си и Хърмаяни, и точно тогава змията се спусна и ги нападна, а Хърмаяни изпищя:
— Конфринго!
Проклятието полетя из стаята, счупи огледалото на дрешника и след като се блъсна в пода и после в тавана, рикошира към тях — Хари усети как го опърли по дланта с топлината си. Усети как стъкло разрязва бузата му, докато теглеше със себе си Хърмаяни, скочи от леглото на счупената тоалетка, а оттам — право през прозореца с натрошено стъкло в небитието; двамата се завъртяха във въздуха и писъкът на Хърмаяни огласи нощта.