Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Спомни си как змията излезе от шията на Батилда, но беше излишно Хърмаяни да научава всички подробности.
— После тя се преобрази, превърна се в змията и ме нападна. — Хари погледна следите от ухапване. — Не искаше да ме убива, искаше само да ме задържи, докато дойде Ти-знаеш-кой.
Де да беше успял да убие змията, тогава щеше да си е струвало, щеше да си е струвало всички усилия… Разстроен, той седна в леглото и отметна завивките.
— Хари, недей, сигурна съм, че трябва да лежиш!
— Не аз, а ти се нуждаеш от сън. Не се сърди, но изглеждаш ужасно. Аз съм си добре. Ще поема дежурството за известно време. Къде ми е пръчката?
Хърмаяни не отговори, само го погледна.
— Къде ми е пръчката, Хърмаяни?
Тя хапеше устна, очите й се напълниха със сълзи.
— Хари…
— Къде ми е пръчката?
Хърмаяни се пресегна долу при леглото и му я подаде.
Магическата пръчка от бодлива зеленика и сърцевина от феникс беше почти прекършена на две. Частите се крепяха само на тънко влакънце от перото на феникса. Дървото се беше сцепило. Хари я взе, сякаш бе живо същество, на което е нанесена ужасна рана. Не можеше да подреди мислите си: всичко в главата му се беше превърнало в размазано петно от паника и страх. После подаде пръчката на Хърмаяни.
— Поправи я. Моля те.
— Според мен, Хари, ако е счупена така…
— Много те моля, Хърмаяни, опитай!
— Р-репаро!
Увисналата част се залепи. Хари я вдигна.
— Лумос!
Магическата пръчка примига-примига и угасна. Хари я насочи към Хърмаяни.
— Експелиармус!
Пръчката на момичето потрепери, но не изхвърча. Плахият опит за магия беше непосилен за пръчката на Хари, която отново се счупи на две. Той я загледа ужасѐн — не проумяваше как се е случило, пръчката беше оцелявала в какви ли не перипетии…
— Хари — прошепна Хърмаяни толкова тихо, че той едва я чу. — Ужасно съжалявам. Май аз съм виновна. Когато си тръгвахме, змията се спусна към нас, затова пратих разрушително проклятие, а то рикошира, започна да поразява всичко наред и явно… явно е уцелило и…
— Станало е случайно — каза по инерция Хари. Чувстваше се изцеден, вцепенен. — Е… все ще намерим начин да я поправим.
— Мисля, че няма да успеем — възрази Хърмаяни с лице, обляно в сълзи. — Помниш ли… помниш ли… когато Рон блъсна колата и си счупи пръчката? Тя вече не беше същата и се наложи да си купува нова.
Хари се сети за Оливандър, когото Волдемор беше отвлякъл и държеше някъде като заложник, за Грегорович, който беше мъртъв. Откъде сега щеше да намери нова магическа пръчка?
— Добре де — рече той уж спокойно, — добре, засега ще взема за малко твоята. Докато съм на пост.
С обляно в сълзи лице Хърмаяни му подаде пръчката си, той стана и я остави да седи край леглото, защото най-силното му желание беше да се махне от нея.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
ЖИВОТЪТ И ЛЪЖИТЕ НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР
Слънцето изгряваше: над Хари се беше разпростряла чистата безцветна небесна шир, безразлична и към него, и към страданията му. Седнал при входа на палатката, той пое дълбоко от чистия въздух. Това, че просто беше жив и гледаше как слънцето изгрява над заснежения блещукащ склон, би трябвало да е най-голямото съкровище на земята, а той не можеше да го оцени: след сполетялата го беда — загубата на магическата пръчка — сетивата му бяха излезли от строя. Хари погледна към долината и снежното й покривало и в проблясващата тишина забиха далечни църковни камбани.
Без да се усети, беше впил пръсти в ръцете си, сякаш се опитваше да устои на физическа болка. Не помнеше колко пъти бе губил от собствената си кръв, веднъж беше останал без всички кости в дясната си ръка, от това пътуване вече му бяха останали белези върху гърдите и китката, прибавили се към белезите върху дясната ръка и челото, ала никога до този миг Хари не се беше чувствал толкова пагубно омаломощен, толкова уязвим и оголен, сякаш от него беше изтръгнато най-доброто от магическата му сила. Знаеше какво ще каже Хърмаяни, ако споделеше с нея тези свои мисли: че магическата пръчка е точно толкова добра, колкото е добър магьосникът. Тя обаче грешеше, неговият случай беше различен. Не беше усещала никога как пръчката се завърта като стрелка на компас и запраща по врага златисти пламъци. Хари беше загубил закрилата на еднаквите сърцевини и едва сега, когато вече я нямаше, си даде сметка колко е разчитал на нея.