Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
После белегът се разтвори: Хари беше Волдемор, който се затича през зловонната стая, вкопчи се с дълги бледи ръце в прозореца и зърна плешивия мъж и дребната жена, които се завъртяха и изчезнаха, а после изкрещя от гняв и крясъкът му се сля с писъка на момичето, прелетя над тъмните градини и стигна чак до църковните камбани, възвестяващи Рождество…
И неговият вик беше викът на Хари, неговата болка беше болката на Хари… да се случи точно тук, където вече се беше случвало веднъж… тук, на хвърлей от къщата, където той бе на крачка от това да узнае какво е да умреш… да умреш… болката беше непоносима… изтръгната от тялото му… но щом той нямаше тяло, защо главата го болеше толкова силно, щом беше мъртъв, защо болката беше толкова нетърпима, нима тя не спира заедно със смъртта, нима не си отива…
Влажна ветровита нощ, две маскирани като тикви деца прекосяват площада, накичени с хартиени паяци витрини, все долнопробни мъгълски украшения от свят, в който те не вярваха… а той се плъзгаше с усещането за устрем, за мощ и правилност, което го обземаше винаги в такива случаи… няма и следа от гняв… гневът е за души, по-слаби от неговата… затова пък триумфът, да… беше го очаквал, беше се надявал на него…
— Хубав костюм, господине!
Той видя как усмивката на момченцето помръква, когато то притича по-наблизо, надзърна под качулката на наметалото и върху изрисуваното му лице падна сянката на страха, после детето се обърна и побягна… той стисна под наметалото края на магическата пръчка… едно-едничко движение и хлапето никога нямаше да се прибере при майка си… но това беше излишно, напълно излишно…
Тръгна по друга, по-тъмна улица и най-сетне видя мястото, накъдето се беше запътил: заклинанието „Фиделиус“ беше развалено, макар че те още не знаеха… и той се движеше по-тихо и от мъртвите листа, плъзгащи се по настилката, после се изравни с тъмния жив плет и надзърна над него…
Не бяха дръпнали пердетата, той ги видя съвсем ясно в малката всекидневна: високия чернокос мъж с очила, който пускаше с магическата си пръчка разноцветни клъбца дим, за да забавлява чернокосото момченце в синя пижамка. Детето се смееше и се опитваше да хване пушека, да го стисне в юмруче…
Една от вратите се отвори: влезе майката, която каза нещо, но той не чу какво, а дългата й тъмночервена коса падна върху лицето й. Бащата се наведе, прегърна сина си и го подаде на майката. Метна магическата пръчка на дивана, протегна се и се прозина…
Той бутна портичката и тя скръцна, но Джеймс Потър не чу. Бледата му ръка извади изпод наметалото магическата пръчка и я насочи към вратата, която се отвори с трясък.
Вече беше прекрачил прага, когато Джеймс дотича в коридора. Беше лесно, прекалено лесно, Джеймс Потър дори не беше взел пръчката…
— Лили, грабвай Хари и се махай. Той е! Махай се! Бягай! Аз ще го задържа…
Щял да го задържи дори без магическа пръчка в ръка!… Той се засмя и запрати проклятието…
— Авада Кедавра!
Зелената светлина изпълни задръстения с какво ли не коридор, подпали детската количка, оставена до стената, и перилата на стълбището, които лумнаха като факла, а Джеймс Потър се свлече като марионетка с прерязани конци…
Той чу писъците на жената, хваната като в капан на горния етаж, но докато тя се държеше разумно, не я застрашаваше нищо… тръгна нагоре по стълбището и леко развеселен, чу как жената се опитва да се барикадира… тя също нямаше у себе си магическа пръчка… колко глупави бяха и колко лековерни: да се доверят на приятелите си с надеждата, че те ще ги опазят, и да смятат, че могат да оставят оръжията си…
Той отвори със сила вратата, изтласка с лениво замахване на магическата пръчка стола и кашоните, наслагани зад нея… и видя жената — стоеше пред него с детето на ръце. Щом го зърна, тя остави сина си в детското легълце до нея и разпери широко ръце, сякаш това щеше да й помогне, сякаш се надяваше, че като скрие детето от поглед, ще бъде предпочетена…
— Не Хари, не Хари, моля ви, не Хари!
— Отдръпни се, глупачке… махни се веднага…
— Не Хари, моля ви, убийте мен вместо него…
— Предупреждавам те за последен път…
— Само не Хари! Моля ви… милост… милост… Само не Хари! Само не Хари! Моля ви… ще направя всичко…