Четиридесет и петимата

— Аз не съм любопитна, господарю — каза тя. — Освен това не придавам значение на слуховете.

— Значи смятате, че слуховете трябва да се презират?

— Без съмнение, господарю.

— Напълно съм съгласен, скъпа, и ще ви дам отличен повод да приложите философията си.

Маргьорит помисли, че настъпва решителният момент. Тя събра цялото си мъжество и спокойно отговори:

— Добре, господарю. Ще направя това с желание.

Анри започна с тон на разкайващ се грешник.

— Вие знаете как съм загрижен за бедната Фосез.

— За моята придворна дама?

— Да.

— За вашата любима, от която сте във възторг?

— Ах, скъпа, вие повтаряте слуховете, които току-що осъждахте.

— Прав сте, господарю — усмихна се Маргьорит, — смирено ви моля за извинение.

— И така, Фосез е болна, скъпа, лекарите не могат да определят какво става с нея.

— Как казахте? — възкликна кралицата със злорадство, защото и най-умната и великодушна жена не може да се лиши от удоволствието да пусне стрела в друга жена — Фосез, това цвете на чистотата и невинността, е болна? И лекарите ще трябва да се ориентират в нейните радости и мъки?

— Да — сухо отговори Анри. — Аз казвам, че моята дъщеричка Фосез е болна и скрива своята болест.

— В такъв случай, господарю — каза Маргьорит, която реши според обрата, който прие разговорът, че й предстои да дарява прошка, а съвсем не да я измолва, — аз не знам какво е угодно на ваше величество и чакам обяснения.

— Би следвало… — продължи Анри. — Но аз май искам твърде много от вас, скъпа…

— Кажете все пак.

— Вие би следвало да ми направите голяма услуга и да посетите моята дъщеричка Фосез.

— Аз да навестя тази никаквица, за която говорят, че има чест да бъде ваша възлюблена?

— Не се вълнувайте, скъпа — промълви кралят. — Честна дума, вие говорите толкова високо, че ще предизвикате скандал и аз не мога да гарантирам, че подобен скандал няма да зарадва френския двор, тъй като в писмото на краля, прочетено от Шико, стоеше „quotidie scandaluni“, тоест „всекидневен скандал“ — това е ясно и за такъв жалък латинист като мен.

Маргьорит трепна.

— За кого се отнасят тези думи, господарю? — попита тя.

— Ето това не разбрах. Но вие знаете латински и ще ми помогнете да се ориентирам…

Маргьорит се изчерви до ушите. Анри наведе глава и леко вдигна ръка все едно обмисляше простодушно за кого от неговия двор може да се отнася този израз.

— Добре, господарю — проговори кралицата, — вие искате в името на нашето съгласие да ме принудите на унизителна постъпка. Аз се подчинявам.

— Благодаря ви, скъпа — каза Анри, — благодаря.

— Но каква ще бъде целта на моето посещение?

— Вие ще намерите Фосез при другите придворни дами, защото те спят в едно помещение. Сама знаете колко са любопитни и нескромни тези особи, трудно е да си представиш до какво могат да докарат Фосез. Тя трябва да напусне помещението на придворните дами.

— Ако тя желае да се крие, нека не разчита на мен. Аз няма да бъда нейна съучастничка.

И Маргьорит замълча, очаквайки как ще бъде приет нейният отказ.