Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
Но Анри като че нищо не чуваше. Главата му пак се отпусна и той отново прие онзи замислен вид, който току-що порази кралицата.
— Margota… — промърмори той. — Margota cum Turennio… Ето думите, които цялото време търсех.
Този път Маргьорит стана синя.
— Клевета, господарю! — викна тя. — Нима ще ми повтаряте клеветнически внушения?
— Каква клевета? — попита Анри невъзмутимо. — Нима вие откривате в тези думи клевета, госпожо? Аз просто си спомних едно място от писмото на моя брат: „Margota cum Turennio conveniunt incastello nomine Loignac.“42 Наистина трябва някой латинист да ми преведе писмото.
— Добре, да прекратим тази игра, господарю — продължи Маргьорит, цялата разтреперана, — и ми кажете без заобикалки какво искате от мен?
— Аз бих желал да настаните Фосез в отделна стая и да й изпратите лекар, способен да си държи езика зад зъбите, например вашия придворен лекар.
— Разбирам! — викна кралицата. — Но има жертви, които не би трябвало да иска дори кралят. Покрийте сам греховете на Фосез, господарю. Това е ваша работа: трябва да страда виновният, а не невинният.
— Правилно, виновният. Ето че пак ми напомни те израз от това загадъчно писмо.
— По какъв начин?
— Виновен на латински, струва ми се е nocens?
— Да, господарю.
— Та значи в писмото се казва: „Margota cum Turennio ambo nocentes, conveniunt in castello nomine Loignac.“ Боже, колко жалко, че при толкова добра памет съм така зле образован!
— „Ambo nocentes…“43 — тихо повтори Маргьорит и стана по-бяла от колосаната си бродирана яка. — Той е разбрал, разбрал е!
— Дявол да го вземе, какво ли е искал да каже моят брат? — безжалостно продължаваше Анри дьо Навар. — Да ме прости Бог, скъпа, учудвам се, че вие, която така добре знаете латински, още не сте ми разяснили тази фраза.
— Господарю, аз вече имах честта да ви кажа…
— А, дявол го взел — прекъсна я кралят — ето, че и самият Turennius обикаля под вашите прозорци и гледа нагоре в очакване, бедният. Ще му дам знак да се качи тук. Той е твърде образован човек и ще ми каже това, което искам да знам.
— Господарю, господарю! — викна Маргьорит и се надигна от креслото, сплела ръце. — Бъдете по-великодушен от всички клюкари и клеветници във Франция.
— Е, приятелко, струва ми се, че у нас, в Навара, народът не е по-снизходителен, отколкото във Франция. Вие току-що проявихте голяма строгост към бедната Фосез.
— Строгост, аз? — викна Маргьорит.
— А как, спомнете си. Обаче на нас ни подобава да бъдем снизходителни един към друг. Живеем така мирно: вие давате балове, аз ходя на лов.
— Да, да, господарю — каза Маргьорит, — прав сте, трябва да бъдем снизходителни.
— Значи ще навестите Фосез, нали?
— Да, господарю.
— И ще я отделите от другите придворни дами?
— Да, господарю.
— И ще я поверите на лекаря си?
— Да, господарю.
— И ако това, което се говори, е истина и бедната се е поддала на изкушението… — Анри вдигна очи към тавана. — Това е възможно — продължи той. — Жената е слабо същество, както се казва в Евангелието.
— Аз съм жена, господарю, и зная, че трябва да бъда снизходителна към другите жени.
— Вие всичко знаете, скъпа. Вие сте наистина образец на съвършенство и…
— И какво?
— И аз ви целувам ръцете.
— Но, повярвайте ми, господарю — продължи Маргьорит, — тази жертва принасям поради добрите си чувства към вас.
— О — каза Анри, — аз ви познавам отлично, госпожо, и моят брат, кралят на Франция, също: той говори в това писмо за вас толкова добри неща, помните, нали? „Fiat sanum exemplum statum, atque res certior eveniet.“44 Добрият пример, за който става дума, без съмнение е този, който давате вие.
И Анри целуна студената като лед ръка на Маргьорит.
— Предайте от мен хиляди нежни думи на Фосез, госпожо. Заемете се с нея, както обещахте. Аз отивам на лов. Може би ще ви видя едва след завръщането си; може би няма да ви видя никога… Вълците са опасни зверове. Дайте да ви целуна, скъпа.
Той целуна Маргьорит почти нежно и излезе, като я остави изумена от всичко, което беше чула.
Глава 17
Кралят се върна в своя кабинет, където го очакваше Шико.
— Знаеш ли какво каза кралицата, Шико?
— Не.
— Каза, че твоят проклет латински ще разруши нашето семейно щастие.
— За Бога, господарю, да забравим този латински.
— Аз и не мисля повече за писмото, дявол да ме вземе — каза Анри. — Имам по-важни работи.
— Ваше величество предпочита да се развлича?
— Да, синко — каза Анри, недоволен от тона, с който Шико произнесе тези думи. — Да, мое величество предпочита да се развлича.
42
Марго и Тюрен се срещат в замъка Лоаняк (лат.). — Б.пр.
43
И двамата са виновни (лат.). — Б.пр.
44
Трябва да се даде веднага добър пример и работата ще стане ясна (лат.). — Б.пр.