![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
А Джейк коленичи до куфарчето и опря ухо до него. Скочи и се отдръпна.
— Цъка — прошепна той.
Ози се наведе над поваления и леко опря палката в носа му.
— Имам само един въпрос още, преди да ти натроша кокалите. Какво има вътре?
Никакъв отговор.
Ози вдигна палката и строши и другия глезен.
— Какво има вътре? — извика той.
— Динамит — простена непознатият.
Пиртъл отпусна пистолета. Незбит усети, че кръвта нахлува в главата му и се облегна на къщата. Джейк пребледня и коленете му се разтрепераха. Втурна се през предната врата и закрещя на Карла:
— Намери ключовете от колата! Намери ключовете от колата!
— Защо? — попита нервно тя.
— Прави това, което ти казвам. Намери ключовете от колата и влизай в нея.
Вдигна Хана и я понесе през кухнята, влезе под навеса за колите и я сложи на задната седалка в колата на Карла. После хвана жена си за ръка и й помогна да се настани вътре.
— Тръгвай и не се връщай половин час.
— Джейк, какво става?
— После ще ти обясня. Сега няма време. Тръгвай! Карай нанякъде половин час. Далеч от тази улица.
— Но защо? Какво намерихте?
— Динамит.
Тя подкара по алеята и изчезна.
Когато Джейк се върна до къщата, лявата ръка на непознатия бе прикована с белезници към газомера до прозореца. Той стенеше, мърмореше и ругаеше. Ози внимателно вдигна куфарчето за дръжката и грижливо го намести между счупените крака на задържания. Срита и двата, за да ги разтвори. Заловеният застена още по-силно. Ози, шерифите и Джейк бавно се отдръпнаха и го наблюдаваха. Той се разплака.
— Не знам как да я обезвредя — рече през зъби.
— Съветвам те бързо да се научиш — каза Джейк с твърд глас. Оня притвори очи и сведе глава. Прехапа устни и задиша учестено и шумно. Пот се стичаше по брадичката и челото му. Ухото му бе разкъсано и висеше като падащо листо.
— Дайте ми фенерче.
Пиртъл му подаде неговото.
— И двете ми ръце трябва да са свободни.
— Опитай с едната — каза Ози.
Оня едва-едва допря пръсти до ключалката и затвори очи.
— Да изчезваме — рече Ози. Хукнаха зад ъгъла на къщата и влязоха под навеса за коли, колкото бе възможно по-далеч.
— Къде е семейството ти? — попита Ози.
— Заминаха. Познаваш ли го?
— Не.
— И аз никога не съм го виждал — каза Незбит.
Пиртъл само поклати глава. Ози се обади на дежурния, който извика помощник-шерифа Райли, единствения макар и самоук специалист по експлозивите в целия окръг.
— Ами ако той припадне и онова се взриви? — попита Джейк.
— Нали имаш застраховка? — каза Незбит.
— Хич не е смешно.
— Ще му дадем пет минути, после Пиртъл ще отиде да го види — каза Ози.
— Защо пък аз?
— Добре, може и Незбит.
— Мисля, че Джейк трябва да отиде. Къщата си е негова.
— Много смешно — обади се Джейк.
Чакаха и си бъбреха нервно. Незбит пак се пошегува глупаво за застраховката.
— Тихо! — рече Джейк. — Чух нещо.
Замръзнаха на местата си. След секунди оня отново извика. Хукнаха през предния двор, после бавно завиха зад ъгъла. Празното куфарче бе захвърлено встрани. До непознатия лежеше спретната купчинка от дузина ролки динамит. Между краката му се намираше голям кръгъл часовник с жици, прикрепени със сребристи лепенки.
— Обезвреди ли я? — попита нервно Ози.
— Да — отвърна мъжът, дишайки тежко и учестено.
Ози коленичи пред него и откачи часовника и жиците. Не докосна динамита.
— Къде са твоите приятелчета?
Никакъв отговор. Ози вдигна палката и се приближи още повече.
— Ще ти троша ребрата едно по едно. По-добре си отваряй устата. Къде са ти приятелчетата?
— Върви на майната си.
Ози се изправи и бързо се огледа, но не към Джейк и шерифите, а към съседната къща. Не видя никого и вдигна палката. Ръката на непознатия висеше от газомера и Ози нанесе удар точно под лявата мишница. Оня изпищя и се изви наляво. Джейк почти го съжали.
— Къде са?
Никакъв отговор.
Джейк извърна глава, когато шерифът удари втори път в ребрата.
— Къде са?
Никакъв отговор.
Ози вдигна палката.
— Спри… моля те — проплака оня.
— Къде са?
— Натам. След две преки.
— Колко са?
— Един. С пикап. Червен.
— Докарайте патрулните коли — нареди Ози.
Джейк чакаше нетърпеливо жена му да се върне. В два и петнайсет тя бавно вкара колата в алеята и паркира.
— Хана спи ли? — попита Джейк, отваряйки вратата.
— Да.
— Добре. Остави я там. Тръгваме след няколко минути.
— Къде ще ходим?
— Ще говорим за това вътре.
Джейк наля кафе и направи усилие да се държи спокойно.
Карла беше уплашена и сърдита и трепереше, а това му пречеше да се държи спокойно. Разказа й за бомбата, за задържания и обясни, че Ози е тръгнал да залови и другия.