![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Искам двете с Хана да заминете за Уилмингтън и да останете при твоите родители, докато свърши процесът.
Тя бе забила поглед в кафето си и не отговори.
— Вече се обадих на баща ти и му обясних всичко. И те са уплашени и настояват да останете при тях, докато свърши всичко.
— А ако откажа да отида?
— Моля те, Карла. Как можеш да спориш в такъв момент?
— А ти какво ще правиш?
— Всичко ще бъде наред. Ози ще ми даде охрана и денонощно ще държат къщата под око. Понякога ще спя в кантората. Обещавам ти, че ще бъда в безопасност.
Тя не беше убедена.
— Виж, Карла, толкова неща имам на главата си. Имам клиент, когото го очаква газовата камера, а процесът му е след десет дни. Не мога да си позволя да го загубя. Отсега до двайсет и втори ще работя денонощно, а когато започне процесът, ти въобще няма да ме виждаш. Последното, от което имам нужда сега, е да се тревожа за теб и Хана. Моля те, замини.
— Те искаха да ни убият, Джейк. Опитаха се да ни убият.
Това той не можеше да отрече.
— Ти обеща да се оттеглиш, щом опасността стане реална.
— И дума да не става. Нуз за нищо на света не би допуснал да се оттегля точно преди процеса.
— Имам чувството, че си ме излъгал.
— Не е честно. Мисля, че подцених ситуацията, а сега е твърде късно.
Тя отиде в спалнята и започна да си събира нещата.
— Самолетът от Мемфис е в шест и половина. Баща ти ще те чака на летището в Роли в девет и половина.
— Разбрано, сър.
След петнайсет минути те напуснаха Клантън. Шофираше Джейк. Карла мълчеше. В пет часа закусиха на летището в Мемфис. Хана бе сънена, но развълнувана, че ще види дядо си и баба си. Карла почти не продума. Много неща й се искаше да каже, но се бяха разбрали да не се карат пред Хана. Хранеше се мълчаливо, отпиваше от кафето и наблюдаваше как нейният съпруг небрежно преглежда вестника, сякаш нищо не се е случило.
Джейк ги целуна на сбогуване и обеща да се обажда всеки ден. Самолетът излетя навреме. В седем и половина той бе в канцеларията на Ози.
— Кой е тоя човек? — попита той шерифа.
— Нямам представа. Няма портфейл, няма документи, нищо. И не обелва дума.
— Някой не го ли разпозна?
Ози замълча за миг.
— Виж какво, Джейк, него човек малко трудно ще го разпознае точно сега. Цялото му лице е бинтовано.
Джейк се усмихна.
— Яко пипаш, а?
— Само когато се наложи. Не чух да протестираш.
— Не, само исках да помогна. А приятелчето му?
— Намерихме го заспал в един червен пикап на половин миля от къщата ти. Теръл Грист. Тукашен негодник. Живее край Лейк Вилидж. Май че е приятел на семейство Коб.
Джейк повтори името няколко пъти.
— Не съм чувал такъв. Къде е?
— В болницата. В една стая с другия.
— За бога, Ози, и неговите крака ли потроши?
— Джейк, приятелю, та той оказа съпротива при арестуване. Наложи се да го поукротим. После трябваше да го поразпитаме. Хич не беше приказлив.
— Какво ви каза?
— Не много. Нищо не знаел. Сигурен съм, че не познава оня с бомбата.
— Значи са докарали професионалист?
— Може и така да е. Райли огледа взрива и часовниковото устройство и каза, че било майсторска работа. Нямаше да намерим нито теб, нито дъщеря ти, нито жена ти, а може би и къщата. Била нагласена за два часа. Без това предупреждение ти щеше да си мъртъв, Джейк. И цялото ти семейство.
На Джейк му се зави свят и седна на кушетката. Реалността го връхлетя като тежък удар в слабините. Усети несъмнени признаци на диария, гадеше му се.
— Изпрати ли семейството си някъде?
— Да — отвърна безпомощно той.
— Смятам да ти дам един от моите за денонощна охрана. Кого предпочиташ?
— Все едно.
— Какво ще кажеш за Незбит?
— Съгласен съм. Благодаря.
— И още нещо. Предполагам, че не искаш да се шуми за случилото се.
— Да, ако е възможно. Кой знае за него?
— Само аз и помощниците ми. Мисля, че ще можем да го запазим в тайна, докато свърши процесът, но не гарантирам.
— Разбирам. Направи всичко възможно.
— Ще се помъча, Джейк.
— Знам, Ози. Разчитам на теб.
Джейк отиде в кантората, направи си кафе и се излегна на дивана в кабинета. Искаше му се да подремне, но не можеше да заспи. Очите му пареха, но не успяваше да ги затвори. Не откъсваше поглед от вентилатора на тавана.
— Мистър Бриганс — обади се Етъл по вътрешната линия.
Никакъв отговор.
— Мистър Бриганс!
Някъде в дълбините на подсъзнанието си Джейк чу, че го търсят. Скочи веднага.
— Съдията Нуз на телефона.