Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Преди да заемат постовете си, преселниците си стиснаха за последен път ръка. Пенкроф имаше силите да се овладее достатъчно и да прикрие вълнението си, когато целуна Хърбърт, своето дете!… И се разделиха.
След малко Сайръс Смит и Хърбърт, от една страна, и дописникът и Наб, от друга, изчезнаха зад скалите, а пет минути по-късно Еъртън и Пенкроф преплаваха благополучно протока, слязоха на островчето и се спотаиха сред канарите на източния бряг.
„Бързия“ се очерта цял-целеничък в морето, застанал на две котви, с носа на север и с левия борд към острова.
Както беше пресметнал Сайръс Смит, той не се намираше на повече от миля и четвърт от брега.
Зловещият черен флаг се развяваше на флагщока му.
С далекогледа си инженерът успя да установи, че четирите оръдия, които съставяха бордовата батарея, бяха насочени към острова. Явно, че бяха готови да затрещят при първия сигнал.
Но „Бързия“ беше безмълвен. Към тридесет пирати сновяха на палубата. Някои се бяха качили на юта. А двама, кацнали на салинга на гротбрамсела, с далекогледи в ръка разглеждаха внимателно острова.
Боб Харви и хората му положително много трудно можеха да си обяснят какво се беше случило през нощта на брига. Полуголият мъж, който беше разбил вратата на крюйткамерата и с когото се бяха борили, който беше стрелял шест пъти по тях, беше убил един от техните и ранил други двама, същият този мъж спасил ли се беше от куршумите им? Наистина ли имаше намерение да хвърли брига във въздуха, както мислеше Боб Харви? Всичко това навярно беше много смътно в ума на каторжниците. В едно само не можеха вече да се съмняват — неизвестният остров, пред който „Бързия“ бе хвърлил котва, беше населен и там живееше може би цяла колония, готова да го защищава. И все пак никой не се вестяваше нито на брега, нито по възвишенията. Крайбрежието изглеждаше съвършено пусто.
Ето какво се питаше навярно главатарят на пиратите и като предпазлив човек гледаше най-напред да проучи местността, а после да навлезе с шайката си.
Но в осем часа преселниците забелязаха някакво раздвижване на борда на „Бързия“. Каторжниците работеха на скрипците на шлюпбалките и една лодка беше вече в морето. В нея слязоха седем души. Те бяха въоръжени с пушки. Един от тях застана на кормилото, четирима се хванаха за греблата, а останалите двама бяха приклекнали на носа, готови за стрелба, и разглеждаха острова.
Сайръс Смит наблюдаваше накъде плаваше лодката и скоро се убеди, че тя нямаше да навлезе в протока, а най-напред щеше да спре на островчето, което всъщност беше напълно оправдана предпазливост.
Лодката напредваше крайно предпазливо. Единият от пиратите на носа държеше лот в ръка и личеше, че искаше да измери дълбочината при устието на Благодарност. Това показваше, че Боб Харви имаше намерение да приближи кораба колкото се можеше повече до брега.
Изведнъж екнаха два изстрела, лек дим се изви над канарите на островчето. Кормчията и пиратът с лота се проснаха по гръб в лодката. Куршумите на Еъртън и на Пенкроф бяха улучили и двамата в един и същи миг.
Почти веднага екна по-страшен гръм, над кораба се дигна дим и едно ядро удари горния край на канарите, където се бяха скрили Ейртон и Пенкроф, пръсна много парчета камъни, но не засегна двамата стрелци.
От лодката долетяха страшни проклятия и тя веднага пак заплава. Замениха веднага кормчията с един от неговите другари и се хванаха бързо за греблата.
Но вместо да се върне обратно, както можеше да се очаква, лодката продължи край брега на островчето така, че да го заобиколи от южната му страна. Пиратите гребяха усилено, за да избягат далеч от обсега на куршумите.
Така те стигнаха на пет кабелта от оная част на крайбрежието, която завършваше с нос Останка, и след като направиха един полукръг, постоянно закриляни от топовете на брига, се отправиха към устието на Благодарност.
Явно намерението им беше да навлязат по този начин в протока и да заобиколят в гръб преселниците, които бяха залегнали на островчето, така че, колкото и да са те, да се намерят между два огъня — между пушките в лодката и оръдията на кораба — и да изпаднат в съвсем неблагоприятно положение.
В продължение на четвърт час лодката напредваше в тая посока. Гробна тишина, гробно спокойствие царяха във въздуха и в морето.
Пенкроф и Еъртън разбраха, че имаше опасност да ги заобиколят, но не мръднаха от поста си или защото не искаха да се показват още на своите нападатели и да се излагат на оръдията на „Бързия“, или пък защото разчитаха на Наб и на Джедеон Спилет, които бдяха край устието на Благодарност, и на Сайръс и Хърбърт, скрити сред канарите в Комините.