Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Но и тук не можеха да останат. Вятърът се засилваше непрекъснато и накрая сигурно щеше да ги хвърли долу в пропастта, а и снегът се трупаше на преспи. Касандра вече трепереше, защото и наметалото не я предпазваше срещу такава буря. Двамата мъже, свикнали с капризите на планинския климат, още не страдаха от студа. Аларт обаче започваше да се плаши. До Трамонтана нямаше да стигнат, да се покатерят при баншите означаваше сигурна смърт, нито пък биха успели да минат по тясната пътека над бездната. И на това място ги чакаше само гибел. Нямаше ли спасение? Нима съдбата им бе отредила да загубят живота си в тази виелица?
„Свети Носителю на бремето, подкрепи ме! Помогни ми да видя пътя към нашето бъдеще!“
Откакто напусна манастира, Аларт почти не се сещаше да се моли, а и от страх за живота нямаше да прояви слабост, но заради замръзващата в прегръдката му Касандра би приел всяка помощ.
Сети се отново за ниската каменна стена. Разбира се, бе отдавна изградена и вече се рушеше, но все пак предлагаше по-добър подслон от пътеката, открита за всички ветрове. И паметта, и ларан му подсказаха, че близо до стената има гъсто скупчени вечнозелени дървета.
— Трябва да се върнем на мястото, където ядохме и си починахме — каза на спътниците си.
Бавно и полека, хванати за ръце заради хлъзгавия мокър сняг, те поеха обратно. Донал, израснал по чукарите и урвите, стъпваше сигурно като планинска котка, но Аларт бе напуснал твърде отдавна манастира, а Касандра сякаш за пръв път се справяше с такива трудности. Веднъж се подхлъзна и падна по лице в снега, издра си дланите на камъните. Остана така, хлипаща от болка. Аларт я вдигна, стиснал зъби. Стана ясно, че Касандра си е изкълчила глезена и коляното на единия крак. Наложи се мъжете да я пренесат до стената. Прехвърлиха я внимателно над камъните и й помогнаха да стигне до горичката. Щом я доближиха, дарбата на Аларт сякаш избухна в главата му с нетърпим писък, че тук ще намери смъртта си. Виждаше ясно трите твърди като лед тела, вкопчили се едно в друго в последен отчаян опит да се стоплят. Трудно се принуди да влезе между дърветата.
Разкривени и стари, те бяха преплели плътно клоните си и тук вятърът почти не се усещаше. Дори на земята имаше голо петно, където не бе падал сняг. Аларт накара Касандра да седне, като сгъна под нея края на наметалото й, и се зае да огледа пострадалия й крак.
— Нищо счупено няма — промълви тя пресекливо.
Той чак сега се сети, че съпругата му вече е наблюдателка от Кула, знае как да прониква с усета си в човешкото тяло, за да открие какво го терзае.
— Глезенът ме боли — продължи Касандра. — Няма страшно, само разтегнато сухожилие… но колянната ми капачка е изместена. — Аларт се вгледа — коляното бързо подпухваше и потъмняваше. Тя въздъхна. — Донал, дръж ме здраво за раменете, а ти, Аларт, ме хвани за глезена и коляното ето така… Не, с тази ръка по-надолу. Дръпни силно. Не се бой, че ще ме заболи. Ако коляното не се намести веднага, ще остана саката за цял живот.
Той се насили да я послуша. Касандра се напрегна и стисна зъби, не можа обаче да сдържи писъка си, когато Аларт хвана коляното и го завъртя безмилостно. Усети как капачката изчегърта по кост, за да се върне на мястото си. За миг му се стори, че тя припадна. Всъщност беше затворила очи и пак проверяваше състоянието си.
— Не е достатъчно. Завърти стъпалото ми, аз не мога да го помръдна. Да, правилно… — изсъска жената от болка. — Стига толкова. Сега разкъсай фустата ми, стегни добре коляното и глезена.
В очите й пак избиха сълзи — не само от болката, а и от притеснение, когато Аларт я прихвана, за да смъкне долната й дреха, макар че Донал се обърна с гръб към тях.
Щом направи превръзката и уви бледата трепереща Касандра, Аларт опита да прецени трезво какъв беше шансът им да оцелеят. Усещаше, че стихията още не се е развихрила с цялата си сила, а и скоро щеше да падне нощта, макар че и без това ги обкръжаваше сивкавият здрач на бурята. Остатъците от храната за из път нямаше да им стигнат задълго. А подобни виелици в Пъкъла понякога не стихваха по две, дори три денонощия. При по-меко време и тримата биха издържали без храна, само че този път студът щеше да ги довърши бързо.
Ако снегът не спреше до два дни или направеше пътя непроходим, трудно биха се спасили. Да беше сам, Аларт щеше да се увие в наметалото на най-закътаното местенце в горичката, после би потънал в дълбокия транс, на който се научи в Неварсин. Щеше да забави ударите на сърцето си, да понижи температурата на тялото си, за да намали всички потребности — от топлина, почивка, храна. Но сега отговаряше за любимата си и за Донал, а те нямаха такава власт над телата си. Оказа се, че е не само най-възрастният от тримата, но и най-опитният в такава беда.