Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Това беше истина и то в повече от едно отношение. Досега не беше осъзнавала какво успокоително въздействие са имали върху нея положеният грим и подходящото облекло.
Хал затвори чантата и й я подаде.
Докато бързаха по улиците към затвора, Мадлин се чудеше дали не беше полудяла и какво щеше да каже Никола. Никола по-добре да не продумва и думичка, по дяволите, помисли си изведнъж като си припомни, че точно той пръв се беше набутал в онова скапано място, не с някой друг а точно с Инспектор Ронсард и беше станал причина за всичко това. В същото време се озоваха в сянката на стената и под арката над входа, паважът под краката им беше влажен и каменната стена излъчваше студ и беше време съвсем да спре да мисли.
Мъжът, който им препречи пътя беше полицай, а не надзирател от затвора.
— Докладваха ми, че тук има ранени хора — изрече бързо Доктор Хал, преди още мъжът да ги заговори.
Успя да докара едновременно задъхана и тревожна интонация, въпреки че тревогата му несъмнено беше истинска. Мадлин си помисли, че подходът му беше възможно най-добрият; надзирателите от затвора бяха взели участие в потушаването на бунта и със сигурност имаше ранени. Никой не би могъл да знае дали всички вече са превързани и прегледани от лекар.
Полицаят изглеждаше объркан и неотстъпчив, но се показа един от надзирателите на затвора и каза:
— Стори ми се, че всички ги отнесоха в хирургията. Казаха…
— Не, вътре има още, — прекъсна го Хал — Говорих с Капитан Дефанс преди час.
Надзирателят изруга и посочи красноречиво към тежката желязна врата. В средата й имаше зарешетен прозорец, откъдето можеше да гледа друг надзирател; тя се отвори със скърцане, след което Хал влезе бързо и Мадлин го последва.
Минаха през поне три мрачни помещения, пазени поотделно от тежки врати, железни решетки и мъже с празни погледи, поставени там единствено, за да пречат на тези от вътрешната им страна да излязат. Мадлин се опита да не мисли за частта с излизането. Първо намери Никола и другите, след това се тревожи за останалото.
Следващата обкована с желязо врата ги пропусна в малък двор, ограден със сива стена, приличен по отношение на въздуха и светлината по-скоро на шахта, след което пред тях се отвори друга врата и от тежката миризма на карбол, Мадлин разбра, че навлизат в Амбулаторията на затвора.
Тя представляваше високо помещение с каменни стени, с преграден таван и все още видими овални петна от по нов камък високо горе на стените, където преди години са били запълнени прозорците. Отдалеченият край беше преграден с дървени стени, но близките легла, разположени в две дълги редици понастоящем изглежда бяха заети най-вече от полицаи и надзиратели. На вратата, през която току-що бяха минали, имаше надзиратели, както и няколко жени в рокли с грозния кафяв цвят на надзирателските униформи: жените-надзиратели навярно бяха дошли, за да се погрижат за ранените.
От вида и размера на помещението тя отсъди, че навремето то вероятно е представлявало стар параклис. Мадлин видя друга врата в отсрещния край, която трябваше да води още по-нататък, към вътрешността на затвора. След това видя някакъв мъж, който очевидно работеше в Амбулаторията, широкоплещест и млад с изпито от умора лице и очила, облечен в стар костюм и изцапана престилка отгоре. Хал също го видя, но явно не достатъчно навреме, защото понечи да се шмугне зад един платнен параван и спря, когато лекарят извика:
— Доктор Хал! Не знаех, че сте тук.
Хал я погледна и пристъпи напред, за да се здрависа със забързалия се към него млад лекар, който тъкмо казваше:
— Денът беше отвратителен, както сам виждате.
— Да — отвърна Хал — Извикаха ме да поговоря с началника по една работа. Не знам дали ще спази уговорката ни при тази аварийна ситуация, но си помислих, че по-добре…
— Разбира се, но щом така и така сте тук, бихте ли дошъл да погледнете един случай, само за секунда…
Устните на Хал се свиха от безсилие, но позволи да бъде отведен. Мадлин продължи да го държи под око, за да е сигурна, че лекарят го води само малко по-нататък към поредицата от легла, макар да предполагаше, че е твърде рано за капани. Хал бе обяснил достатъчно непринудено, макар и малко прибързано и прекалено охотно; за щастие другият лекар беше изглежда беше прекалено зает, за да заподозре нещо. А и кой би заподозрял Доктор Сиран Хал в такъв безумен план?
Можеше да използва времето, за да посъбере информация и да се опита да открие дали Ронсард е бил заловен повторно и дали с него е имало други хора. Една от жените-надзиратели беше застанала наблизо и миеше ръцете си в металния умивалник на стената. Мадлин се запъти към нея.