Господарят на хаоса

— Доволна съм за него, ако е намерил това, което търси — отвърна им тя с безразличен тон. — Но той все пак е син на Тарингейл, не мой. Нали разбирате, бракът ми с Тарингейл беше династичен. Странно, но той почина така отдавна, че трудно си спомням дори лика му. Галад е свободен да прави каквото пожелае. Гавин е този, който ще стане Първият принц на меча, когато Елейн поеме след мен Лъвския трон. — Тя отпъди с жест един слуга с поднос. — Ниал можеше поне да ни осигури прилично вино. — Отговори й вълна от боязлив кикот. Беше успяла донякъде да ги привлече към себе си, но не можеха да приемат с лекота едно оскърбление към Педрон Ниал, не и там, където можеше да стигне до ушите му. Мургейз използваше всяка възможност да го прави на всеослушание. Това ги убеждаваше в храбростта й и беше важно, след като се стремеше да си спечели поне някакво съпричастие. И навярно по-важното бе, поне според нея, че помагаше да се поддържа илюзията, че не е пленничка на Ниал.

— Чух, че Ранд ал-Тор бил изложил Лъвския трон като трофей — каза Маранде, симпатична жена, малко по-възрастна от останалите. Беше сестра на Върховния трон на Дома Алгоран и по своему притежаваше голямо могъщество, навярно достатъчно, за да може да се опълчи на Ейлрон, но не и на Ниал.

— Това и аз го чух — отвърна живо Мургейз. — Но лъвът е опасно животно за лов, а Лъвския трон — още повече. Особено за един мъж. Винаги убива мъжете, които се стремят към него.

Маранде се усмихна.

— Чух също, че предлагал високи постове на мъже, които могат да преливат.

Последното предизвика тревожни споглеждания. Една от по-младите жени, Маревин, крехка и с почти момичешки черти, се люшна на седлото си, сякаш щеше да припадне. Вестите за амнистията на ал-Тор бяха предизвикали ужасяващи приказки; само слухове, надяваше се с тревога Мургейз. Светлината дано се погрижеше да са само слухове — че мъже, можещи да преливат, се събират в Кемлин, гуляят в Кралския дворец и тероризират града.