Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Няколко мига свещеникът премисля положението и накрая се обърна към мечока.
— „Можеш ли да предадеш нещо на Алдо? Кажи му, че е време да използуват оръжие. Аз ще се постарая да привлека на себе си цялото внимание на това същество. Действувай бързо!“
Веднага усети как разума на Хърм се отдели от неговия. Възобнови борбата с чудовищния си противник, като се опита да си върне властта над тялото. Внезапно Дом престана да го съблазнява с възможностите на съюз и благата на вечния живот. Хиеро чувствуваше, че той чака нещо, представи си отвратителната слизеста твар и затрепери от погнуса. Същевременно разбираше, че Хърм е прав: Дом се бои от него или най-малкото се опасява. Очевидно свещеникът силно се отличаваше от другите хора, с които Дом се е сблъсквал.
Както преди тялото му не се подчиняваше. Дали Хърм ще успее да се свърже с единадесетника? Е, след няколко минути ще разбере това.
Почвата под краката му трепна. Нещо се приближаваше. Не беше трудно да се досети какво бърза на повика на Дом — слузта отдалече усещаше плячката. А очите на Хиеро бяха приковани към Дом, не можеше да ги управлява, както и останалите части на тялото си, и да погледне настрани. Внезапно пред лицето му се появи облак синкави мухи — той се бе досетил, че те се явяват зрителните рецептори на Дом, който изглежда желаеше да се наслади на агонията му в пълни подробности.
Неочаквано Дом, или по-точно миража пред него изчезна. На негово място възникна меката и безформена плът на слизестото чудовище и сега Хиеро разбра, че това не е поредното видение. Безпомощен и неспособен пръст да помръдне, той с ужас гледаше идващата смърт.
Размерите на съществото се оказаха значително по-големи, отколкото си представяше. Меката амебоподобна маса се извисяваше над главата му, а стърчащите пипала бяха поне четири пъти по-дълги от човешкото тяло. Слузта спря и после отново, но значително по-бавно запълзя напред. Пипалата му се изпънаха към жертвата и по краищата им се появиха оранжеви искри. Сега то закриваше хоризонта. Метсианеца се помоли кратко и се връчи на Господа. И трескаво, с мъжествено отчаяние се опитваше да се освободи от менталния захват, но тялото както и преди не му се подчиняваше.
Смяташе да посрещне смъртта с достойнство, но когато тварта надвисна, ужас запълни съзнанието му.
В този миг първата горяща стрела порази пулсиращата плът на чудовището, а втора се заби в едно от пипалата му. После стрелите заваляха като дъжд и всяка носеше на края си горяща топка от просмукани с земно масло растителни влакна. Едно от най-древните изобретения на човека — огнените стрели — беше използувано срещу ужасното създание, създадено от безконтролното развитие на науката.
Пипалата на слизестата пихтия се замятаха в агония и Хиеро си помисли, че може да се стовари право на главата му. В този миг менталният контрол внезапно изчезна. Дом бе така поразен от яростната атака, че изпусна пленниците си. Предвидливият Хърм бързо се обърна и затича с клатещата си походка към гората. А човекът го следваше с подгъващи се крака. Буквално за няколко мига стигнаха началото на джунглата и не спряха скоро. Когато най-сетне Хиеро се оказа в прегръдките на Лучара, ръцете й здраво стискаха шията му. Той леко извърна глава и видя как брат Алдо и Уайла Рий, застанали отляво и отдясно на него, насочват отрядите на горската амазонка. Огнените стрели продължаваха да се сипят по територията на Дом и във въздуха се виеха облаци гъст дим. Хърм изпръхтя, седна на задните си лапи и се захвана да оправя „дрехата“ си с език.
Нежно прегръщайки девойката през кръста, Хиеро се обърна и погледна назад. Вместо пустиня се издигаше стена от огън. Горяха дънерите на повалените и полуизгнили дървета, кълбообразни луковици и гигантските гъби, а няколко слизести чудовища се гърчеха в пламъците и над всичко се виеха гъсти валма задушлив дим. Яростната стихия премахваше нечистотиите на Дом и оставяше след себе си опърлена, но освободена от заразата земя. И същевременно огънят приближаваше края на джунглата и свещеникът с тревога потърси очите на Уайла Рий.
— „Внимавайте. Пожарът може да се прехвърли на гората“.
— „По-добре да изгорим, отколкото да бъдем убити от тези твари — отвърна тя и кимна към горящите слизести същества. — Днес гората е влажна; преди два дни валя силен дъжд“.
Тя рязко прекъсна мислената връзка, обърна се и продължи да наблюдава пожара. Свещеникът долови в този почти нечовешки мозък пламналата ярост, смесена с радост и силно задоволство. Враговете на гората й загиваха в огъня и странната душа на жената тържествуваше.