Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
След секундно забавяне пътят се разтърси от силен гръм, последван веднага от скърцане на метал от газовете на експлозията в кабината на джипа. Корпусът на колата се изду като картон с ферментирало мляко, капачката на резервоара литна към небето, двете врати отхвръкнаха и се блъснаха в корпуса. Малък фонтан оранжеви пламъци и черен дим обгърнаха колата и изскочиха през счупените прозорци, но нямаше димен облак, нито хвърчащи късове метал. Набил си беше свършил работата. Експлозивът беше точно колкото трябва. Никакви излишъци.
Експлозията не накара Мартина да се прикрие зад количката. Още преди ехото да отмине, тя се измъкваше изпод тялото на Муса, дръпна помпата и хукна приведена встрани, за да не се подпалят дрехите й. Спря на десет метра върху пътя и се извърна, хванала помпата с две ръце. После се изправи и тръгна обратно към горящия джип. Приличаше на домакиня от кошмар на градско ченге.
Муса се изправи и погледна само за миг горящата кола. От ада в кабината не се чуваха викове, но щракването на предпазител го задейства. Той се огледа за Мартина, видя я да приближава и бързо пресече пътя й, като заобиколи левия калник на джипа, докато вадеше беретата си.
В кабината на камиона Чък Норман беше зяпнал. Предното му стъкло беше спукано, а като вдигна ръка към очите си, разбра, че очилата му ги няма. Експлозията беше спукала рамката над носа му и той усети кръвта, която се спускаше отстрани. Видяното беше направо нереално. Не можеше да разбере какво е станало.
— Боже мили — успя да прошепне. Преди секунда Миликен беше спрял, за да не сгази пешеходка, а след миг последва ад. Сега към кабината на Норман се приближаваше някакъв флотски лейтенант. Отдясно, жената, изглеждаща съвсем здрава и хванала тъмносива тръба, вървеше през облак дим. В огледалото за обратно виждане откъм жълтия товарен камион спринтираха размазаните фигури на въоръжени морски пехотинци.
Тогава той разбра. Обърна се към пасажера си, деветнадесетгодишно момче, току-що прехвърлено от Куантико.
— Перис! — изкрещя Норман. — Скачай навън!
Обърканият младеж се обърна да попита нещо, тъй като не разбра заповедта. Но Норман вече измъкваше пистолета си и скачаше от кабината. Перис изхлипа нещо и го последва веднага, стиснал карабината си. Постави крак върху стъпалото и се хвърли към пътя.
Мартина се прилепи до каросерията на камиона, за да не повреди скъпоценния му товар при престрелката, и улучи Перис още във въздуха с изстрела на помпата. Тялото му отхвръкна настрани и падна на пътя по очи, а автоматът му излетя напред. Тя опря помпата в хълбока си, прескочи тялото, докато гилзата изскачаше от оръжието, и продължи наляво, където приближаваха Салим и Якуб, водени от Али. От другата страна Джавад водеше Юсуф и Рияд. Всички се движеха много бързо, а очите им блестяха от възбуда.
— Внимателно! — извика им Мартина. — Товарът!
Самотен пистолетен изстрел отекна откъм другата страна на камиона и тя се извърна нататък.
— Чисто е! — веднага чу вика на Муса.
В каросерията на камиона Дел Рей и Хюмсън бяха объркани. Те бяха добри войници и биха се сражавали като демони, ако бяха разбрали какво всъщност става. Но никой не издаваше заповеди, а пред тях имаше шестима морски пехотинци, забили дулата на автоматите си в лицата им.
— Гадна, проклета тренировка — изръмжа Хюмсън. Той отвърза брезента, постави ръце на тила и ритна резето. Капакът изтрака върху задната броня.
— Глупости, тренировка — отвърна Дел Рей, но зае същата поза, след което скочи долу до Хюмсън, който го гледаше объркан.
Дел Рей едва се беше изправил след скока, когато Джавад го удари по лицето с приклада на своя М–16. Но американското оръжие не е направено за ръкопашен бой срещу твърдите глави на морски пехотинци. Затова прикладът се спука, макар да блъсна здраво Дел Рей, който падна в безсъзнание.
— Хей! Мамица… — започна да вика Хюмсън, но дъхът му изскочи, когато Али го блъсна в корема с дулото на автомата си. Хюмсън се стовари по задник на пътя, после падна по гръб и се изтърколи настрани.
— Обездвижи го — заповяда Мартина, обърна се и хукна нагоре по хълма.
Али нагласи предпазителя за единичен изстрел, отстъпи и изстреля един куршум в бедрото на Хюмсън. Войникът подскочи силно, но не извика.
— Хайде! — извика през рамо Мартина, докато тичаше към военната лека кола. Забрадката й излетя на пътя, очилата също. Подстриганата й руса глава щръкна над черното палто.