Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
В момента съзнанието му бе ангажирано единствено от лъскавата червеникава фигура, която се спускаше като котка по склона на долчинката, с присвити жълти очи и с изкривена в очакване муцуна.
Моля те, върни се! — крещеше беззвучно Брин, онемяла от ужас. Познатото предчувствие се беше върнало, не я оставяше на мира и я тормозеше, гърчеше се в периферията на зрението, обезумяло в злорад танц.
Ето за какво я беше предупреждавало предчувствието!
Джачайра се отпусна на четири крака, възлестите мускули изпъкнаха под опъната кожа и от устата му се стекоха лиги. При всяко движение на туловището шиповете по гръбнака се извиваха вълнообразно. Чудовището вдигна муцуна към черната фигура на отсрещната страна на долчинката и отново изрева — същия ужасен рев, който проехтя като налудничав смях.
Аланон спря на дванадесетина ярда от мястото, където то беше приклекнало. Мрачното сурово лице на друида излъчваше решителност, която смразяваше кръвта. Девойката от Вейл и планинецът изпитаха чувството, че нито едно живо същество, колкото и зло да е то, не би могло да я надвие. Въпреки това налудничавата усмихната гримаса на Джачайра се разтегна още повече и разкри разкривените зъби. Жълтите очи гледаха безумно.
За един момент, ужасно дълъг и непоносим, Аланон и чудовището стояха изправени един срещу друг и се наблюдаваха в дълбоката тишина на есенния следобед, сякаш светът около тях беше престанал да съществува. Налудничавият смях на Джачайра отново раздра въздуха. Чудовището отстъпи встрани със странно поклащащо се движение и изведнъж, най-неочаквано, се хвърли към Аланон. Спря за по-малко от секунда и втори път скочи към плячката си. Друидът обаче вече беше протегнал напред ръце и от тях изскачаше син огън. Пламъкът се блъсна в Джачайра, повдигна го и го отхвърли назад. Чудовището тупна като безформена купчина на земята, но пламъците на огъня продължаваха да го обгръщат, обгарят и тласкат назад. Накрая го отметнаха силно, то се блъсна в един голям дъб и се спря.
Джачайра стана изумително бързо.
— По дяволите — изруга шепнешком Роун.
Чудовището отново се приближи към Аланон, като се извърташе и избягваше огъня на друида, който изскачаше от пръстите му. Разярено, то се метна върху високия мъж с бързината на змия. Синият огън се блъскаше в него, отмяташе го встрани, но то сграбчи друида с ноктите на едната си ръка и ги заби в черния плащ и плътта. Аланон залитна назад, присви се от удара и огънят изчезна в дим. На десетина крачки от него Джачайра се надигна от високата трева.
Двамата противници започнаха да се въртят, дебнейки се с поглед, в кръг. Друидът беше протегнал ръцете си напред, за да се предпазва, а лицето му беше освирепяло от гняв. Тревата около него се покри с тъмночервени петна от капките кръв, които се стичаха от раненото му тяло.
Джачайра разтвори широко муцуната си в зла налудничава гримаса. Ивици дим се виеха от обгорената червеникава кожа, но чудовището изглеждаше невредимо. Железните мускули подскачаха при всяко движение. Туловището се виеше в подмамващ и самоуверен танц на подлъгваща жертвата си смърт.
То отново нападна. Отскочи бързо и плавно и се озова пред друида преди той да успее да насочи огъня срещу него. Аланон стисна здраво китката на звяра и я повдигна високо, за да не може да стигне тялото му. Кривите зъби изтракаха гневно и се опитаха да захапят гърлото на високия мъж. Вкопчени един в друг, двамата се мятаха напред-назад в долчинката, въртяха се и се извиваха като змии. Всеки се мъчеше да вземе надмощие.
После, с неимоверно усилие, друидът сграбчи Джачайра за гърба, повдигна го и го тръшна на земята. От пръстите му мигновено се разхвърча син огън, който обгърна чудовището. Джачайра изпищя пронизително, безумен вик на ярост, който смрази гората наоколо. Викът беше пропит с болка, но болка, причинила някакво непонятно ликуване. Джачайра се измъкна от огъня. Замята и заизвива бързо и енергично мощното тяло, покрито с малки сини пламъци. Търкаляше се в тревата, обезумяло и разярено същество, погълнато от още по-жесток огън, който го изгаряше отвътре. Отново стъпи на крака. Кривите му зъби проблясваха в разтегнатата в гримаса муцуна, от жълтите му очи изскачаха ярки заплашителни искри.
Чудовището обича болката, осъзна с ужас Брин. То се поддържа чрез нея.
Зад девойката от Вейл конете пръхтяха и се мъчеха да избягат от миризмата на Джачайра, опъваха стиснатите в ръцете на Роун юзди. Планинецът ги погледна разтревожен и напразно се опитваше да ги успокои.