Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Като разбойническа орда нацистките отряди на полицията и вермахта нахлуват през нощта срещу десети юни в селцето. Мъжете са изправени пред наказателния взвод и са разстреляни, жените са отведени в концлагера в Равенсбрюк, децата до едно — в Лодз. Девет от тях са избрани за понемчване, дават им чужди имена и ги изпращат в немски семейства.
Единствено те остават живи — другите загиват в газовите камери.
Нацистите се опитват да сплашат нелегалните дейци и да разбият единството им, като заявяват, че населението на селището е оказвало помощ на „групата престъпници“. Но това не е истина, нацистката полиция все още не е разкрила никаква следа. Гестапо е безпомощно, всички екзекуции и арести не дават очаквания резултат, въпреки че към 6500 нацистки полицаи, войници и членове на NSDAP са плъзнали из селата, претърсват горите, дебнат по шосетата, гарите, хотелите и гостилниците, за да открият атентаторите или техните
помагачи. Гестапо е привлякло за своите чудовищни действия към седем хиляди протекторатни стражари и полицаи, шест хиляди пожарникари, служители от противовъздушната отбрана и горски работници.
Напразно. Началникът на пражката канцелария на службата за безопасност Хорст Бьоме пише в доклада си от 14 юни: „Чешката интелигенция използува широко случая с Лидице, за да измисля слухове. Чешките работници промениха досегашното си отношение към атентата и последиците от него. Назидателните мерки в Лидице бяха твърде слабо разбрани. (!)
Първата реакция на вражеската пропаганда на назидателните мерки в Лидице бе протестната нота на чехословашкото правителство, предадена на «сюзническите н дружеските народи», в която случаят Лидице се обявява за връх на германското варварство. Вражеското радио съобщава, че в знак на отмъщение за Лидице РАФ5 ще нападнат германски градове.
«Верноподаниците чехи» се призовават да се присъединят към чешките борци за свобода, които вече се събират в горите, за да въстанат с оръжие в ръка срещу немците.“ Министърът от протекторатното правителство Емануил Моравец предвещава мрачно бъдеще на чешкия народ, ако не се намери някой, който да посочи къде са престъпниците: „За да спася чешкия народ… сами нужни само няколко думи, които ще спомогнат за залавянето на престъпниците. Гарантирам, че който ни насочи по следите на онези изверги, макар и виновен, ще бъде помилван. Гарантирам за него и неговото семейство с честната си дума и с живота си.“ Все пак се намери предател.
Името му е Карел Чурда — ротмистър от задграничната армия, спуснат с английски самолет с група парашутисти през нощта срещу 28 март недалеч от Телч в Моравия. Преди и след атентата Карел Чурда непрекъснато се е укривал. Той се укривал и когато написва доносническото си писмо и го изпраща в полицейския участък в Бенешов.
Карел Чурда е страхливец. Но накрая все пак се решава и тръгва към Прага. Не е могъл да издържи зарит в сеното на тавана в къщичката на майка си в Нова Хлина, недалеч от Тржебон.
Съгласно протокола, съставен от гестаповеца Янтур, Карел Чурда пристига в Прага на 16 юни и от гарата се отправя към пражкото управление на гестапо, намиращо се в бившия дворец на Печек на улица „Бредовска“. На часовия пред входа заявява, че носи важно сведение относно атентата срещу Хайдрих.
Отвеждат го на четвъртия етаж и го предават на референта от стая 415. Хайнц Янтур е криминален комисар, прочул се по-късно с това, че е говорил пръв с Чурда.
Разбрал какъв шанс му се предоставя, гестаповецът немее. Съвзел се, той вече подава ръка, любезно предлага на посетителя креслото, като го уверява, че не само на него, но и на близките му няма да им се случи нищо лошо, че го чака блестящо бъдеще и тлъста награда, и го подканя спокойно да разкаже всичко подред.
Карел Чурда разкрива, че е един от английските парашутисти, спуснат от „Халифакс“, укривал се, но след неколкократните обръщения решил да каже истината.
Тъй като методите на гестапо за водене на разпит са изпитани, изплашеният Чурда съобщава всичко, което знае. Той диктува на пишещия протокола адресите на семействата, които му бяха дали в Лондон, предава участници в съпротивителното движение, които с риск на живота си и на живота на своите деца го бяха укривали. И най-главното, предава Габчик.
След като разгледал снимката на чантата, той познал, че това е чантата на Габчик. И когато в пражкото гестапо му я показват, той потвърждава, че непосредствено преди атентата видял Габчик с тази чанта в жилището на семейство Сватошови на улица „Мелантрих“ № 15. Спомня си даже, че под едната ключалка кожата била малко олющена и Габчик се бил опитал да я пребоядиса с кафява боя за обувки. Гестаповецът установява, че предателят не лъже.
5
Кралски въздушни сили.