Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Имам чувството, че тя знае много повече, отколкото казва — рекох аз. — Особено ако те двамата с Донахю са били близки приятелчета.
Марино отпиваше от кафето си и гледаше навън през френския прозорец. Земята бе побеляла, а снежинките сякаш падаха все по-бързо и по-бързо. Спомних си за онази снеговита вечер, когато бях извикана в дома на Дженифър Дейтън, и сякаш отново видях тази прекалено пълна жена с ролки в косата да седи на един стол в трапезарията си. Ако убиецът я беше разпитвал, сигурно е имал причини за това. Сигурно го бяха изпратили да измъкне нещо от нея. Какво ли беше то?
— Дали убиецът е търсил някакви писма в къщата на Дженифър Дейтън? — попитах Марино.
— Според мен той е търсил нещо, свързано с Уодел. Писма, стихове. Разни неща, които той вероятно й е изпращал през годините.
— Мислиш ли, че е открил онова, което е търсил?
— Нека да се изразим така: може и да е претърсил къщата, но явно е бил толкова прибран човек, че не открихме никакви следи от това.
— Е, аз смятам, че не е успял да открие нищо.
Марино ми хвърли един скептичен поглед и запали нова цигара.
— И на какво се основават твоите предположения?
— На сцената на местопрестъплението. Тя беше по нощница и с ролки в косата. Явно е чела в леглото си. Значи въобще не е очаквала компания.
— Дотук съм съгласен.
— След това някой се появява на вратата и тя сигурно сама го пуска вътре, защото няма следи от борба или от насилствено влизане. Според мен след това този човек настоява тя да му даде каквото е търсил, но Дженифър Дейтън отказва. Той се ядосва, взема един стол от трапезарията и я слага да седне на него в средата на всекидневната. Кара я да седне и след това направо я измъчва. Задава въпроси и когато тя отказва да му отговори, я стисва за врата. Това продължава известно време и той, без да иска, прекалява. Изнася я навън и я слага в колата й.
— Ако е влизал и излизал през кухнята, това обяснява защо намерихме кухненската врата отворена — отбеляза Марино.
— Може и така да е било. Според мен той не е искал да я убие и после, след като се е опитал да представи смъртта й като самоубийство, не се е задържал дълго в къщата. Може да се е уплашил или просто да е изгубил интерес към задачата си. Съмнявам се, че въобще е претърсил къщата й и също така се съмнявам, че би намерил нещо.
— Е, ние със сигурност не намерихме нищо, дявол да го вземе — каза Марино.
— Дженифър Дейтън се е страхувала — рекох аз. — Във факса, който е изпратила на Грюман, пише, че нещо не е наред в цялата тази работа около Уодел. Явно ме е видяла по телевизията и дори се е опитвала да се свърже с мен, но й е отговарял телефонният ми секретар и тя се е отказвала.
— И ти смяташ, че е притежавала някакви документи или нещо от този род, от което бихме могли да разберем какво всъщност е станало?
— Ако е било така — продължих, — тя вероятно е била прекалено изплашена, за да изнесе тези неща от къщата.
— А къде щеше да ги съхранява?
— Не знам, но може би бившият й съпруг знае. Тя не беше ли му ходила на гости за две седмици в края на ноември?
— Ъхъ. — Марино изглеждаше заинтригуван. — Всъщност точно така беше.
Когато най-накрая се свързах с Уили Травърс, който се намираше в курорта Пинк Шел във Форт Майърс Бийч, Флорида, гласът му ми се видя доста силен и приятен. Но щом започнах да му задавам въпроси, той стана разсеян и уклончив.
— Мистър Травърс, какво бих могла да направя, за да ми се доверите? — отчаяно го попитах накрая.
— Елате тук.
— В момента ми е много трудно да дойда.
— Първо трябва да ви видя.
— Моля?
— Такъв съм си. Като ви видя, ще разбера дали сте свестен човек. И Джени беше такава.
— Значи, ако дойда при вас във Форт Майърс Бийч и ви дам възможност да ме видите, вие ще ми помогнете?
— Зависи какво ще видя.
Направих резервации за самолета, който тръгваше на следващия ден в шест и петдесет сутринта. Заедно с Луси щяхме да пътуваме до Маями. Щях да я оставя при Дороти и да отида с кола до Форт Майърс Бийч, където щях да имам огромния шанс да прекарам една цяла нощ, питайки се дали не съм изгубила напълно разсъдъка си. Беше много вероятно онзи откачен любител на холистичната медицина, бившият съпруг на Дженифър Дейтън, просто да ми загуби времето.
Когато в четири часа сутринта станах от леглото и отидох да събудя Луси, снегът бе спрял да вали. За миг се заслушах в дишането й, после леко я докоснах по рамото и прошепнах името й в тъмното. Тя се размърда и веднага седна в леглото. В самолета спа до Шарлът, а после изпадна в едно от обичайните си кисели настроения и така стигнахме до Маями.