Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Значи Уодел е запазил мълчание, знаейки, че майка му ще съхранява онова, което е скрил във фермата, докато той реши на кого да го предаде — рекох аз.
— Норинг е разполагал с цели десет години, за да намери куфарчето си, дявол да го вземе — каза Марино. — Защо е чакал толкова дълго, преди да започне да го търси?
— Предполагам, че от самото начало Норинг е уредил Уодел да бъде следен — обади се Уесли. — И наблюдението над него е било особено стриктно през последните няколко месеца. Колкото повече е приближавал денят на екзекуцията, толкова по-малко Уодел е имал да губи и толкова по-вероятно е било да проговори. Съвсем възможно е някой да е подслушал телефонния му разговор с Дженифър Дейтън през ноември. Норинг е научил за този разговор и се е паникьосал.
— Би трябвало — каза Марино. — Лично претърсих вещите на Уодел, когато работех върху случая. Този тип не притежаваше почти нищо и ако все пак е оставил нещо във фермата, ние не го открихме.
— И Норинг е знаел това — добавих аз.
— Да, по дяволите — рече Марино. — Затова му се е видяло странно, че някакви вещи от фермата ще бъдат предадени на приятелката на Уодел. Норинг отново е започнал да сънува кошмарни сънища за това проклето дипломатическо куфарче и което е било още по-лошо — не е било възможно просто да накара някой да се вмъкне в къщата на Дженифър Дейтън, докато Уодел е бил жив. Ако й се случело нещо лошо, не се е знаело как ще реагира Уодел. Най-опасно било да не издрънка всичко на Грюман.
— Бентън, да знаеш случайно защо Норинг е носил със себе си този епинефрин? — попитах аз. — Към какво е бил алергичен?
— Вероятно към ракообразните. Явно е имал доста такива спринцовки из къщи.
Докато те продължаваха да разговарят, аз надникнах във фурничката, за да видя дали се е опекла патицата, и отворих бутилка „Кендал-Джаксън“. Съдебното дело срещу Норинг би продължило много дълго време, ако изобщо бе възможно да се докаже нещо, и аз си помислих, че донякъде разбирам как се е чувствал Уодел.
Наближаваше единайсет вечерта, когато се обадих в дома на Николас Грюман.
— За мен няма живот във Върджиния — казах. — Докато Норинг е губернатор, той ще се погрижи да е така. Те отнеха живота ми, дявол да ги вземе, но няма да позволя да отнемат и душата ми. Въобще няма да проговоря.
— Тогава със сигурност ще ви изправят пред съда.
— Като се има предвид какво представляват тези копелета, сигурна съм, че това няма да ми се размине.
— Хайде, хайде, доктор Скарпета. Забравихте ли за копелето, което ви защитава? Не знам вие къде сте прекарали края на седмицата, но аз бях в Лондон.
Усетих как и последната капка кръв се изцеди от лицето ми.
— Е, няма никаква гаранция, че ще успеем да се справим с Патерсън — заяви този човек, когото досега бях смятала, че мразя, — но аз ще преобърна света, за да намеря Чарли Хейл и да го изправя на свидетелската скамейка.
IX
На 20 януари беше ветровито като през март, но много по-студено, и слънцето ме заслепяваше, докато карах на изток по Броуд Стрийт към сградата на съда.
— Сега ще ти кажа още нещо, което вече знаеш — рече Николас Грюман. — Ония от пресата ще разпенят водата като гладни лефери в язовир. Ако се приближиш прекалено много, може да пострадаш. Ще вървим рамо до рамо, ще гледаме в земята, не вдигай очи за нищо на света, независимо кой е застанал до теб и какво приказва.
— Няма да намерим място за паркиране — казах, когато се приближихме. — Така си и знаех.
— Карай по-бавно. Тази добра жена ей там май се опитва да направи нещо. Чудесно! Ще потегли, стига да успее да вземе завоя.
Зад нас изпищя клаксон.
Погледнах часовника си, а после вдигнах очи към Грюман, сякаш бях лекоатлетка, очакваща последните инструкции от треньора си. Той носеше дълго палто от кашмир в морскосиньо и черни кожени ръкавици, бастунът със сребърната дръжка бе подпрян на седалката, а на коленете му лежеше черна кожена папка със следи от многобройните битки.
— Не забравяй — рече той, — че твоят приятел Патерсън решава кой ще бъде изправен пред съда и кой не, тъй че за нас всичко опира до намесата на журито, която пък зависи от твоето държане. Бъди общителна, Кей. Трябва да се сприятелиш с тези десетина непознати, и то веднага щом влезеш вътре. Независимо какво биха искали да знаят, не издигай стена между вас. Бъди на разположение.