Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Жестоко и необичайно
Жестоко и необичайно - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жестоко и необичайно

Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:

Признат за виновен, убиецът Рони Уодел е изпратен на електрическия стол. Шефът на отдела по Съдебна медицина д-р Кей Скарпета — една невероятна жена, свикнала да се среща със смъртта, очаква да извърши аутопсията. Екзекуцията на Уодел обаче не е единственото шокиращо събитие в студената декемврийска нощ. Няколко часа по-късно е извършено убийство, носещо почерка на Рони. Д-р Скарпета и лейтенант Пит Марино се опитват да намерят връзката между Уодел и последвалите нови ужасяващи престъпления. Неочаквано д-р Скарпета се оказва главният заподозрян. Някъде в коридорите на властта се спотайва враг, който иска да унищожи лекарката, за да прикрие следите си.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 128
Перейти на страницу:

— Значи Уодел е запазил мълчание, знаейки, че майка му ще съхранява онова, което е скрил във фермата, докато той реши на кого да го предаде — рекох аз.

— Норинг е разполагал с цели десет години, за да намери куфарчето си, дявол да го вземе — каза Марино. — Защо е чакал толкова дълго, преди да започне да го търси?

— Предполагам, че от самото начало Норинг е уредил Уодел да бъде следен — обади се Уесли. — И наблюдението над него е било особено стриктно през последните няколко месеца. Колкото повече е приближавал денят на екзекуцията, толкова по-малко Уодел е имал да губи и толкова по-вероятно е било да проговори. Съвсем възможно е някой да е подслушал телефонния му разговор с Дженифър Дейтън през ноември. Норинг е научил за този разговор и се е паникьосал.

— Би трябвало — каза Марино. — Лично претърсих вещите на Уодел, когато работех върху случая. Този тип не притежаваше почти нищо и ако все пак е оставил нещо във фермата, ние не го открихме.

— И Норинг е знаел това — добавих аз.

— Да, по дяволите — рече Марино. — Затова му се е видяло странно, че някакви вещи от фермата ще бъдат предадени на приятелката на Уодел. Норинг отново е започнал да сънува кошмарни сънища за това проклето дипломатическо куфарче и което е било още по-лошо — не е било възможно просто да накара някой да се вмъкне в къщата на Дженифър Дейтън, докато Уодел е бил жив. Ако й се случело нещо лошо, не се е знаело как ще реагира Уодел. Най-опасно било да не издрънка всичко на Грюман.

— Бентън, да знаеш случайно защо Норинг е носил със себе си този епинефрин? — попитах аз. — Към какво е бил алергичен?

— Вероятно към ракообразните. Явно е имал доста такива спринцовки из къщи.

Докато те продължаваха да разговарят, аз надникнах във фурничката, за да видя дали се е опекла патицата, и отворих бутилка „Кендал-Джаксън“. Съдебното дело срещу Норинг би продължило много дълго време, ако изобщо бе възможно да се докаже нещо, и аз си помислих, че донякъде разбирам как се е чувствал Уодел.

Наближаваше единайсет вечерта, когато се обадих в дома на Николас Грюман.

— За мен няма живот във Върджиния — казах. — Докато Норинг е губернатор, той ще се погрижи да е така. Те отнеха живота ми, дявол да ги вземе, но няма да позволя да отнемат и душата ми. Въобще няма да проговоря.

— Тогава със сигурност ще ви изправят пред съда.

— Като се има предвид какво представляват тези копелета, сигурна съм, че това няма да ми се размине.

— Хайде, хайде, доктор Скарпета. Забравихте ли за копелето, което ви защитава? Не знам вие къде сте прекарали края на седмицата, но аз бях в Лондон.

Усетих как и последната капка кръв се изцеди от лицето ми.

— Е, няма никаква гаранция, че ще успеем да се справим с Патерсън — заяви този човек, когото досега бях смятала, че мразя, — но аз ще преобърна света, за да намеря Чарли Хейл и да го изправя на свидетелската скамейка.

IX

На 20 януари беше ветровито като през март, но много по-студено, и слънцето ме заслепяваше, докато карах на изток по Броуд Стрийт към сградата на съда.

— Сега ще ти кажа още нещо, което вече знаеш — рече Николас Грюман. — Ония от пресата ще разпенят водата като гладни лефери в язовир. Ако се приближиш прекалено много, може да пострадаш. Ще вървим рамо до рамо, ще гледаме в земята, не вдигай очи за нищо на света, независимо кой е застанал до теб и какво приказва.

— Няма да намерим място за паркиране — казах, когато се приближихме. — Така си и знаех.

— Карай по-бавно. Тази добра жена ей там май се опитва да направи нещо. Чудесно! Ще потегли, стига да успее да вземе завоя.

Зад нас изпищя клаксон.

Погледнах часовника си, а после вдигнах очи към Грюман, сякаш бях лекоатлетка, очакваща последните инструкции от треньора си. Той носеше дълго палто от кашмир в морскосиньо и черни кожени ръкавици, бастунът със сребърната дръжка бе подпрян на седалката, а на коленете му лежеше черна кожена папка със следи от многобройните битки.

— Не забравяй — рече той, — че твоят приятел Патерсън решава кой ще бъде изправен пред съда и кой не, тъй че за нас всичко опира до намесата на журито, която пък зависи от твоето държане. Бъди общителна, Кей. Трябва да се сприятелиш с тези десетина непознати, и то веднага щом влезеш вътре. Независимо какво биха искали да знаят, не издигай стена между вас. Бъди на разположение.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)