Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Няма да мога.
— Ей — сега ще ви докажа, че се лъжете. Яденето е много леко. Морски костур, печен с масло, и лимонов сок с прясно смлени пиперки. Имаме и хляб от пълнозърнеста пшеница, който правя сам, цял живот няма да го забравите. Да видим сега. О, да! И салата от кисело зеле, и мексиканска бира.
Докато говореше, той отвори две бутилки мексиканска бира марка „Dos Equis“. Бившият съпруг на Дженифър Дейтън, изглежда, наближаваше осемдесетте, кожата на лицето му бе съсипана от слънцето и приличаше на спечена кал, но сините му очи изглеждаха жизнени като на млад човек. Докато говореше, непрекъснато се усмихваше, беше жилест и слаб. Косата му приличаше на бял пух.
— Защо сте дошли да живеете тук? — попитах, след като огледах разнебитените мебели и гирляндите от риба по стените.
— Преди две години реших да се оттегля и да се занимавам само с риболов, сключих договор с Пинк Шел. Въртя тяхното магазинче за стръв, а те ми отстъпиха едно от бунгалата срещу приемлив наем.
— А какво сте работили преди? — попитах.
— Същото като сега. — Той се усмихна. — Занимавам се с холистична медицина, от нея човек не може да се оттегли, както не може да се оттегли и от религията например. Разликата е там, че вече нямам кабинет в града и работя само с хората, с които ми се иска да работя.
— Вие какво определение бихте дали на холистичната медицина?
— Аз лекувам целия човек, това е просто и ясно. Въпросът е да възвърнеш равновесието на човека. — Изгледа ме проницателно и се приближи до дървения стол със странични облегалки, на който седях. — Бихте ли станали?
Бях в добро настроение и се подчиних.
— Сега протегнете напред едната си ръка. Няма значение коя, само я протегнете право напред, да е успоредна на пода. Добре. Ще ви задам един въпрос и докато ми отговаряте, ще се опитам да натисна ръката ви надолу, а вие трябва да се съпротивлявате. Смятате ли се за героят на вашето семейство?
— Не.
Ръката ми се поддаде на натиска и се спусна надолу като подвижен мост.
— Е, значи наистина не се смятате за героят на семейството. Това ми подсказва, че сте доста сурова към себе си, така е било от самото начало. Добре. Сега вдигнете отново ръката си, ще ви задам друг въпрос. Добре ли се справяте с работата си?
— Да.
— Натискам ръката ви с всички сили, но тя е като от стомана. Значи добре се справяте с работата си.
Той се върна до канапето и седна.
— Трябва да ви призная, че медицинските ми знания ме карат да се отнасям скептично към някои неща — рекох с усмивка.
— Е, не би трябвало да е така, защото по принцип вашите знания не противоречат на онова, с което се сблъсквате всеки ден. Долната граница? Тялото не ни лъже. Каквото и да смятаме, енергийното ни ниво отговаря на истината. Ако си мислите, че не сте героят на семейството или че обичате себе си, когато това не е така, енергийното ви ниво намалява. Това смислено ли ви звучи?
— Да.
— Една от причините Джени да идва тук веднъж-дваж в годината беше, че тя имаше нужда да възстанови равновесието си. Последния път, когато дойде, около Деня на благодарността, беше толкова зле, че трябваше всеки ден да работя с нея по няколко часа.
— Каза ли ви какво не е наред?
— Много неща при нея не бяха наред. Беше се преместила в нова къща, не харесваше съседите си, особено онези отсреща.
— Семейство Клеъри — подсказах му аз.
— Май така се казваха. Жената била голяма досадница, а пък мъжът бил истински женкар, преди да получи удар. Освен това Джени се беше преуморила от тези хороскопи и изглеждаше отпаднала.
— Вие как се отнасяхте към нейния бизнес?
— Джени имаше дарба, но я експлоатираше прекалено много.
— Бихте ли я определили като неврастеничка?
— Съвсем не. Не бих се и опитал да определям Джени… изобщо. Тя се занимаваше с най-разнообразни неща.
Изведнъж се сетих за белия лист хартия и кристала, които бяхме намерили на леглото й, и попитах Травърс дали знае какво означават, дали изобщо означават нещо особено.
— Означават, че се е опитвала да се концентрира.
— Да се концентрира ли? — възкликнах учудено. — Върху какво?
— Когато Джени искаше да медитира, вземаше бял лист и върху него слагаше един от онези кристали. След това седеше съвсем неподвижно и въртеше кристала, наблюдаваше как светлинните отражения се движат върху бялата хартия. Същия ефект аз постигам, като се взирам във водната повърхност.
— Нещо друго притесняваше ли я, когато дойде да ви види, мистър Травърс?
— Наричайте ме Уили. Да, и вие го знаете. Притесняваше се за онзи затворник, който очакваше да бъде екзекутиран, Рони Уодел. Джени и Рони дълги години бяха водили кореспонденция и тя не можеше да понесе мисълта, че той ще умре.