Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Не знаете ли дали Уодел не й е разкрил нещо, което би я изложило на опасност?
— Ами той й даде такова опасно нещо.
Посегнах към чашата с бира, без да откъсвам очи от него.
— Когато дойде при мен за Деня на благодарността, тя донесе всички негови писма и нещата, които той й е изпращал през годините. Искаше да ми ги остави да ги пазя.
— Защо?
— За да бъдат на сигурно място.
— Значи тя се е притеснявала, че някой може да се опита да й ги вземе?
— Знам само, че беше ужасно изплашена. Каза ми, че в началото на ноември Уодел й се обадил за нейна сметка и й заявил, че е готов да умре, че не иска да се бори повече. Той явно е бил убеден, че вече нищо не може да го спаси и я помолил да отиде до онази ферма в Съфък и да прибере вещите му. Добавил, че държи да останат у Джени и да не се притеснява, майка му щяла да разбере всичко.
— Какво представляват тези вещи? — попитах аз.
— Една вещ — поправи се той и стана. — Не знам дали е чак толкова важна… и не съм сигурен, че искам да знам. Тъй че ще предам това нещо на вас, доктор Скарпета. Можете да го занесете обратно във Върджиния. Да го дадете на полицията. Да направите както сметнете за добре.
— Защо изведнъж станахте толкова услужлив? — попитах аз. — Защо не постъпихте така преди седмици?
— Никой не си направи труда да дойде да ме види — извика той от съседната стая. — Когато ми се обадихте, аз ви казах, че няма да се разберем по телефона.
Върна се и сложи в краката ми черно дипломатическо куфарче. Месинговата му ключалка бе разбита, а кожата — напукана и издраскана.
— Всъщност вие ще ми направите голяма услуга, ако ме отървете от това нещо — натъртено изрече Уили Травърс. — Само като си помисля за него, и се изпълвам с лоши енергии.
Десетките писма, които Рони Уодел бе изпратил на Дженифър Дейтън от килията на осъдените на смърт, бяха грижливо подредени по хронологичен ред и стегнати с ластичета. През тази нощ в хотелската си стая аз прегледах само няколко от тях, защото значението им избледня на фона на другите неща, които открих.
В куфарчето имаше бележници с непонятни за мен записки, защото се отнасяха за щатски проблеми отпреди повече от десет години. Имаше моливи и писалки, карта на Върджиния, таблетки за смучене при възпалено гърло, марка „Съкретс“, инхалатор, марка „Викс“, тубичка паста за зъби. В жълтата кутийка все още стоеше пластмасова спринцовка с три милиграма епинефрин, използвана обикновено от хора с опасни алергии към ухапвания от насекоми или към различни храни. На етикетчето бяха написани името на пациента, датата и информацията, че в кутийката се съдържат пет резервни дози. Явно Уодел бе откраднал това дипломатическо куфарче от къщата на Робин Найсмит в онази фатална утрин, когато я е убил. Сигурно не е имал представа на кого принадлежи куфарчето, докато не го е отнесъл със себе си и не е разбил ключалката му. Тогава Уодел е открил, че е малтретирал местна знаменитост, чийто любовник Джо Норинг по онова време е бил главен прокурор на Върджиния.
— Уодел не е имал никакъв шанс — казах аз. — Не че непременно е заслужавал да бъде помилван, като се има предвид какво жестоко престъпление е извършил. Но от момента на арестуването му Норинг е бил страшно притеснен. Той е знаел, че е оставил дипломатическото си куфарче в дома на Робин и че то не е било намерено от полицията.
— Не беше ясно защо е оставил куфарчето си у Робин Найсмит, най-вероятно го беше забравил в нощта, за която и двамата не са знаели, че ще е последна.
— Дори не мога да си представя как е реагирал Норинг, когато е чул за убийството — добавих.
Уесли ме погледна над рамките на очилата си и продължи да се рови в книжата пред себе си.
— Сигурно не е бил на себе си. Притеснявал се е не само за това, че светът ще научи за любовната му връзка, откриването на куфарчето в дома на Робин е щяло да го превърне в главния заподозрян в убийството.
— В известен смисъл е имал дяволски късмет, че Уодел е прибрал куфарчето му — обади се Марино.
— Сигурна съм, че и в двата случая той е щял да бъде еднакво нещастен — рекох. — Ако куфарчето е било намерено на, местопрестъплението, щял е да има големи неприятности. Но то е било откраднато и Норинг е треперел, че все ще изскочи отнякъде.
Марино взе кафеника и отново напълни чашите ни.
— Някой сигурно е направил нещо, за да осигури мълчанието на Уодел — каза той.
— Може би. — Уесли посегна към сметаната. — Пък и може би Уодел изобщо не си е отворил устата. Според мен той от самото начало се е страхувал, че случайната му находка още повече ще влоши положението му. Куфарчето е могло да бъде използвано като улика. Но срещу кого? Кого е щяло да унищожи? Норинг или Уодел? Изпитвал ли е Уодел достатъчно доверие към системата, за да се опита да очерни главния прокурор? Щял ли е години по-късно да се довери достатъчно на системата, че да очерни губернатора, единствения човек, който е имал власт да спаси живота му?