Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Бих предпочела да взема такси — каза тя, взирайки се през прозореца.
— Не може, Луси. Майка ти и приятелят й ще те търсят.
— Добре. Нека да обикалят летището цял ден, ако искат. Не може ли да дойда е теб?
— Трябва да се прибереш вкъщи, аз трябва да замина направо за Форт Майърс Бийч, а оттам ще се върна със самолет в Ричмънд. Повярвай ми. Не го правя с удоволствие.
— Да бъда с мама и последния й идиот също не е никакво удоволствие.
— Може да не е идиот. Никога не си го виждала. Защо не му дадеш някакъв шанс?
— Искам майка ми да се разболее от СПИН.
— Луси, не говори такива неща.
— Тя си го заслужава. Не мога да си представя как може да спи с всеки селяндур, който я заведе на вечеря и на кино. Просто не мога да повярвам, че ти е сестра.
— По-тихо — прошепнах аз.
— Ако й беше чак толкова мъчно за мен, сама щеше да дойде да ме посрещне. Нямаше да иска някакъв тип да се върти наоколо.
— Не е точно така — отвърнах. — Някой ден ще се влюбиш и ще я разбереш по-добре.
— Защо си мислиш, че никога не съм се влюбвала? — Тя ме прониза с разярения си поглед.
— Защото, ако се беше влюбила, щеше да знаеш, че любовта изважда на повърхността най-доброто и най-лошото в нас. Днес сме щедри и чувствителни, утре не заслужаваме да ни погледнат. Животът се състои от уроци по примиряване на противоположностите.
— Как ми се иска най-после да я хване критическата възраст.
В ранния следобед, докато пътувах по Тамайми Трейл, аз се опитвах да запълня дупките, които чувството за вина бе пробило в моята съвест. Щом трябваше да се занимавам със семейството си, винаги се притеснявах и ставах раздразнителна. А щом отказвах да се занимавам с тях, се чувствах точно като в детските си години, когато бях овладяла изкуството да изчезвам надалеч, без да съм напуснала дома си. В известен смисъл след смъртта на баща си бях възприела неговата роля. Бях разумният човек в семейството, който получаваше отлични бележки и знаеше как да готви и да се оправя с парите. Аз бях човекът, който рядко плачеше и който доста бързо свикна с мисълта за разпадащото се семейство. В резултат на което майка ми и сестра ми ме обвиняваха в равнодушие и аз тайно се измъчвах от срам, че са прави.
Когато пристигнах във Форт Майърс Бийч, климатичната инсталация в колата бе включена, а сенникът — спуснат, защото слънцето светеше право в очите ми. Водата и небето се сливаха на потрепващия син хоризонт, а палмите приличаха на купчини яркозелени пера, израснали върху яките си стъбла, наподобяващи крака на щрауси. Курортът Пинк Шел бе розов като името си7. Задната му част достигаше до залива Естеро, а предните балкони гледаха направо към Мексиканския залив. Уили Травърс живееше в едно от бунгалата, но срещата ни бе определена за осем часа вечерта. Наех си малък апартамент и дрехите ми буквално се влачеха по пода след мен, докато смъкнах набързо зимния си костюм и грабнах късите панталонки и спортната си фланелка. Само след седем минути изхвърчах през вратата и заминах за плажа.
Не знам колко мили съм изминала по брега, изгубих представа за времето, а пясъкът и водата ми изглеждаха величествено безкрайни и еднакви. Наблюдавах как люлеещите се върху водната повърхност пеликани току отмятаха шии и поглъщаха наведнъж уловената риба, сякаш се наливаха с бърбън. Повечето хора, покрай които минах, бяха възрастни. Понякога писклив детски глас надвиваше бученето на вълните, подобно на ярко хвърчило, понесено от вятъра. Събирах морски таралежи, съвсем изгладени от прибоя, и побелели от солената вода раковини, приличащи на осмукани ментови бонбони. Мислех си за Луси и отново ми домъчня за нея.
Когато слънцето слезе съвсем ниско, аз се върнах в стаята си. Взех душ и се преоблякох, качих се в колата си и обикалях по Естеро Булевард, докато гладът подобно на въдица ме повлече към паркинга на „Скипърс Гели“. Ядох червена мексиканска риба и пих бяло вино, докато хоризонтът стана сивкаво-син. Скоро светлинките на лодките заплуваха ниско долу в мрака и водата вече не се виждаше.
Когато открих бунгало номер 182, намиращо се близо до магазинчето за стръв и рибарски принадлежности, вече се чувствах отпусната и отпочинала, което не беше ми се случвало много отдавна. Уили Травърс отвори вратата и изведнъж ми се стори, че винаги сме били приятели.
— Първата задача на деловия човек е да похапне. Сигурно сте гладна — каза той.
Със съжаление му отговорих отрицателно.
— Тогава просто ще трябва пак да се нахраните.
7
Буквално означава розова раковина. — Б.пр.