Няма да се уплаша от злото

„Нима искаше да чуе всичко това?“

(„Ти не би ли искал?“)

„Да, но няма двама еднакви мъже, а някои съпрузи ги боли главата от рога.“

(„Някои да. Може би дори повечето. Винаги съм била внимателна с чувствата на Джо. Понякога дори скривах някои неща от него — като например за Джейк.“)

„Защо за Джейк? Каква е разликата между него и останалите мъже?“

(„Каква ли? Джейк е богат, а Джо — беден като църковна мишка. Може би щеше да го приеме по-трудно. Но не бях сигурна и не исках да наранявам чувствата му. Докато Антон и Фред са само охрана и шофьор, към тях Джо изпитваше нещо като превъзходство. В края на краищата той е художник, творец, а те — прости изпълнители. Знаех, че няма да ми се сърди за тях, и се оказах права. Той беше заинтригуван и щастлив — заради моето щастие. Трудно е за обяснение, Джоан, трябва да го възприемеш с инстинктите си. Мъжката гордост е крехко нещо, единствената броня, с която разполагат мъжете — те са много по-уязвими от нас. Трябва да внимаваш как се отнасяш с тях. Иначе се сриват.“)

„Зная, Юнис. В някои случаи буквално. Казах ли ти, че моята втора жена ме направи импотентен за повече от година?“

(„О, миличкият ми той!“)

„Е, преживях го. Дори без помощта на психиатър. Вместо него се намеси една изключително великодушна и добронамерена дама, която успя да ми внуши, че причината не е в мен. Повече никога нямах такъв проблем.“

„Радвам се, че си я срещнала, бих искала да й благодаря. Джоан, не съм се родила с тази мисъл за мъжете, открих я по трудния начин. Сестрице, ще ти призная, че направих много сериозна грешка, когато бях в гимназията. Виж — мъжете са едри и мускулести и ние въобще не предполагаме, че могат да бъдат толкова крехки. Докато не нараних гордостта на едно момче. То го понесе толкова зле, че заряза училище. Оттогава се старая да не повтарям грешката си. Бях глупава, шефе, но бързо се научих.“)