Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Юнис, ние не се състезаваме. Но иначе Том е този, който все гледа да направи впечатление. Понякога е натруфен като коледна елха. Истинско светлинно шоу.
— Не го слушай, Юнис — изръмжа Финчли.
— Сигурно ревнува, Том. Добре, намерете паркинг близо до магазина.
След като излязоха и през втория портал, Финчли попита:
— Юнис, сложи ли си колана?
— Да, сега ми е по-удобен, след като Хюго го нагласи. Не може ли да минем само с него? Тази противоударна мрежа е ужасно досадна.
— Да, но поне си постави фиксатора за глава. Ще карам с над сто и при рязък удар може да се получи шийна травма.
— Добре, ще го поставя. Том, благодаря ти за грижите. Не се дърпам на каишката, но вече изплезих език. — („Кого лъжеш, шефе?“) „Те са сладки момчета, Юнис, но трябва да намерим начин да живеем, без да се налага непрестанно да ни разчистват пътя. Добрите служители нямат цена — само че и ти трябва да работиш за тях, както те за теб. Животът щеше да е много по-лесен, ако можехме да идем в Индия и да станем гуру. Ще си седим на върха на някоя планина и никога няма да плетем никакви сложни планове. Ще чакаме да дойдат благодарните последователи.“ („Ще има доста да чакаш момчетата, сестрице.“) „Пак ли за това си мислиш? С твоето мръсно подсъзнание.“ („Защото го наследих от един перверзен старец.“) „Признавам. Но нека се постараем да изглеждаме като истинска дама. Вече извоювах да ми казват Джоан Юнис, без да прибягвам до секс.“ („Джоан, нямаш представа колко много общо има с това сексът.“) „Сигурно, от твоята гледна точка. Но докато продължават да ми казват Юнис, ще съм сигурна, че се справям добре. От друга страна, добрият служител може да се окаже и прът в колелото. Ето, вземи за пример Уини. Тя е страшно мила, но непрестанно ми се мотае в краката. Юнис, как, за Бога, ще се отдадем на «активен полов живот» при толкова многочислен ескорт?“
(„Вземи пример от Уини.“)
„И по-точно, скъпа?“
(„Посвети я в плановете си. Не само ще ги пази, но и никога няма да задава излишни въпроси. Опитай.“)
„Може и да пробвам. Но, Юнис, когато излизам от къщи, как да не позволя на Том, Хюго, Антон или Фред да се досетят какво ще правя? Сама видя колко ми беше трудно днес да постигна целта си.“
(„Не се тревожи, шефе, те няма да проговорят.“)
„Може би, но аз не бих искала и да си го помислят. Те ме имат за ангел — ангел на име Юнис — и бих желала нещата да останат така.“
(„Шефе, те са съвсем наясно, че Юнис не е никакъв ангел. Дори Хюго го знае… защото той е най-умният от четиримата, макар да е неграмотен. Познава хората. Разбира ги, защото много е преживял. Прощава им грешките и ги обича въпреки всичко. Шефе, те ме обичаха такава, каквато бях — с всичките ми недостатъци — и ще те обичат по същия начин.“)
„Може би. Надявам се. Защото колкото повече неща научавам за теб, толкова повече те заобичвам. Сладка малка развратница. Какво беше това за теб, Антон и Фред? Имало ли е нещо наистина?“
(„Питах се кога ще се върнеш на темата. Тези целувки за лека нощ започнаха съвсем невинно. Приятелски. Бащински, в случая с Хюго. Но Фред и Антон влагаха доста повече чувства в работата си и не криеха желанията си към мен. Така че, когато се появи възможност, си зададох въпроса: защо пък не?“)
„Какво, от милосърдие?“
(„Зарежи този сарказъм, шефе. Както и да е, една вечер се прибрахме доста късно. Не беше заради кръвопреливане, с Джейк останахме да работим до късно. Подготвяхме документите за този твой проект «топло тяло». Както обикновено ги поканих да пийнат по нещо. Само че се оказа, че Джо не е у дома.“)
„И човешката природа взе връх?“
(„Шефе, изглежда, имаш лошо мнение за човешката природа.“)
„Напротив, имам много високо мнение за човешката природа. Надявам се, че ще надделее, независимо от всичко. Но това ли беше? С двама мъже? При това си била трезва? С надвисналата заплаха мъжът ти да влезе? Миличък паднал ангел, твоята история не само е съшита с бели конци, тя е несъстоятелна. Познавам доста добре мъжете, нали и аз бях мъж. Какво са готови да рискуват и какво не. Немалко, разбира се, когато става дума за жена. Но двама мъже винаги са подозрителни един към друг, още повече, когато може да се появи съпругът. Мила, ти пропускаш нещо — не ми изглежда да е било за първи път.“
(„Шефе, с ръка на сърцето, за първи път ни беше… и единственият, тъй като малко след това ме убиха. Е, добре, историята е съшита. Джо нямаше да се върне и те го знаеха. Не Можеше да се върне, защото вратата бе залостена отвътре. Но те знаеха, че няма да се прибере до късно. Нали се сещаш за онези малки устройства на вратата, като секретар — ще се върна в толкова и толкова, със сигнал и ръчна настройка? Имахме такова, само че беше с гласов контрол. Когато се прибрах, погледнах циферблата и видях, че Джо ще се върне късно след полунощ. Казах на Антон и Фред, че за съжаление тази вечер няма да могат да го видят.“)