Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— От загриженост — вметна Малчо.
— Точно така, от загриженост. Кратка и нежна целувка за лека нощ, преди да я предадем на нейния съпруг. Случвало се е дори когато ни е канила на вечеря. — („Е, добре, сестрице, предавам се. Ще ти кажа. Фред и Антон. Не Том и Хюго. И се случи само веднъж. О, Том също можеше да извади късмет, но не стигна времето. Виж, Хюго е непревзимаема крепост. Има здрави морални устои, или каквото е там.“)
— Благодаря ти, че ми каза, Том. Ще се постарая и Антон да не остане без моята „загриженост“. Но нека сменим темата. Том, дали този поток е замърсен? Изглежда ми чист.
— Чист е, поне доколкото може да бъде чист един поток. Зная, защото и друг път сме идвали на пикник тук — дори сме плували.
— О, чудесно! Защото ужасно ми се плува. За последен път съм плувала в естествен водоизточник… чакай да си припомня — преди повече от седемдесет години. Божичко!
— Юнис, не мисля, че трябва да го правиш.
— Защо?
— Защото може да е опасен по друг начин. Има скитници, живеещи нагоре по течението. Не са само в покрайнините, дивата природа ги привлича. Не зная дали забеляза, но когато одеве слезе към брега, двамата с Фред застанахме на позиция от двете ти страни.
— Е, щом можете да ме опазите на брега, ще го направите и във водата.
— Не е същото, повярвай. Може да е фатално, ако закъснея дори с няколко секунди. Някои от тези скитници са наистина опасни, хора, изгубили човешки облик.
— Том, ти какво мислиш? Искам да вляза във водата, да я почувствам как ме обгръща.
— Но не бива да го правиш… Джоан Юнис.
Тя го погледна строго, после се усмихна и кимна.
— Добре, Том. Странно е, че аз съм ви шеф, а сега трябва да слушам вас.
— Така е и в Сикрет Сървис, Юнис — отвърна Финчли сериозно. — Президентът командва цялата страна, но слуша охраната, когато му кажат, че не бива да прави нещо.
— О, аз не се оплаквам, дори ми е забавно. Но не прекалявайте с ограниченията, Том, защото нито Юнис, нито аз бихме го понесли. Не обичам да ме дърпат на каишка. Е, момчета, струва ми се, че пикникът приключи. Може би някой ден ще поплуваме на друго място, където е хубаво и безопасно. — „Юнис, можеш ли да плуваш?“ („Като спасител на плажа, мила. Не се записах в отбора само защото ми беше по-интересно да съм водачка на мажоретките.“) „Хъм, защо ли не се учудвам?“ („Брей, кой се подиграва. Смит-без-гащички.“) „И кой ме научи на това?“ („Не се наложи да те уча, инстинктите ти надделяха.“)
19.
Малко след това вече бяха в колата. Финчли попита:
— У дома ли, госпожице Смит?
— Том, не те чух.
— Попитах у дома ли се прибираме, госпожице?
— Тази част я разбрах, но интеркомът трябва да се е развалил. Счу ми се нещо като „госпожице Смит“.
Настъпи тишина.
— Юнис, вкъщи ли се прибираме?
— Не и докато не стане време за вечеря, Том. Искам да изживея всеки миг от този чудесен ден.
— Добре, Юнис. С колата ли ще се поразходим? Или да те откарам някъде другаде?
— Имам още една идея, която ми се ще да осъществя.
— Ще те откараме където пожелаеш, Юнис.
— Не зная точно къде. Изгубила съм връзка с тези неща. Том, бих искала да купя подарък на господин Соломон. Нещо луксозно, дори и ако не е от първа необходимост. Така че ни трябва магазин за мъжки луксозни стоки и аксесоари. „Абъркъмби&Фич“ са първите, които ми идват наум, ако все още са в бизнеса.
— Все още. Но нека попитам Фред и Малчо. — След малко той докладва: — Има поне десет места, които ще свършат работа. Но според нас най-подходящият магазин е „Жребецът на двайсет и първи век“.
— Ясно. Карай нататък.
— Стига да не те притесняват цените.
— О, не бери грижа. И преди съм срещала обирджии. Но знаете ли, говоря на всички ви, излязох от това премеждие с повече пари, отколкото имах миналата година. Така че всеки път, когато ви хрумне някой добър начин да ги похарчим или да ги дадем за добро дело, обръщайте се към мен. Хюго, има ли бедни хора в твоята църква?
— Както навсякъде, Юнис — отвърна той след кратко мълчание. — Е, не чак да умират от глад, но се налага да преживяват от социални помощи. Но нали знаеш какво се казва в Писанието. Не е въпросът да ги нахраниш, а да им дадеш семена, от които те сами да отгледат прехраната си.
— Това е проблемът, Хюго. Йохан пилееше пари непрестанно, но те не вършеха добро, а по-скоро водеха до неприятности. Но в Писанието май се казва и нещо за ухото на иглата? Добре, ще помисля върху това. Сега, за пладнешките обирджии. Ще ми трябва някой от вас за помощник. Кой се облича най-модерно?
Чу смеха на Фред.