Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, Уини, но аз зная какво означава „анкх“. Предполагам, че Джейк също знае, получил е солидно класическо образование. Нямах представа, че вашето поколение може да е наясно с подобни неща. Уини, няма нищо случайно в този подарък, няколко пъти помолих Джейк да се ожени за мен. Той отказва. Заради възрастовата разлика.
— Ами… разбирам защо се чувства така.
— Нелепо е. Вярно е, че съм с четвърт век по-стара от него, но това вече не си личи, здрава съм и мога да встъпя в брак.
— Но аз нямах предвид теб, скъпа. Говорех за него…
— Да, зная. Прави се на благороден, за Бога! Но не е необходимо да се оженим, щом не иска. Достатъчно е да получа другото. И този подарък го казва.
Уини се наведе, целуна кръста и й върна огърлицата.
— Желая ти успех, мила.
— Милата ми Уини. Дай сега да натрупаме малко калории, защото Джейк скоро ще се прибере. Искам да съм чиста като котенце и да ухая примамливо, когато упоритото ми мило магаренце дойде тук. Ще ми помогнеш ли?
— С най-голямо удоволствие. Какво ще кажеш за солидна доза „Полъх от харема“ — парфюм, сапун и пудра? А аз няма да си сложа нищо. Дори ще измия този, който нося сега.
— Напротив, ще подсилим примамката и при теб. Може да опитаме с „хетеродинство“.
— „Хетеродинство“?
— Този термин го използваха често навремето в радиопредаванията. В нашия случай означава, че ако едно момиче не стига, две може би ще свършат работа. Снощи Джейк полагаше немалки усилия да не се блещи… но доста често го улавях да стрелка с влажни очи малката Уини. Не се опитвам да те привлека в тройка — но нямам скрупули да те използвам за стръв.
Тъкмо бяха излезли от ваната и приключваха с гримирането, когато домашният телефон иззвъня.
— Госпожице Смит? Колата на господин Соломон току-що пристигна.
— Благодаря, О’Нийл.
След няколко минути Джоан позвъни в Зелената стая.
— Джейк, мили? Говори твоят гуру. Какво ще кажеш за една малка среща с медитация, молитви и пълно отпускане?
— Чудесна новина, мили мой гуру. Ужасно съм изморен, а снощи спах както не ми се е случвало от години.
— Радвам се. Вечерял ли си?
— В клуба, преди два часа. Вече съм готов за лягане. Ще ме почакате ли двайсетина минути да взема един душ?
— Добре, след двайсет минути. Да дойдем ли при теб? Не ми се ще да се натъквам на Хюбърт.
— Пратих го да си ляга. Сега сме съвсем сами на етажа.
— След двайсет минути, скъпи. Край.
И отново двете минаха боси по коридора. Под пеньоара Джоан си беше сложила колието с кръста. Вратата се отвори от гласа й и Джейк дойде да ги посрещне. Беше с халат, държеше книга и бе отбелязал мястото, докъдето е стигнал, с пъхнат пръст.
— Здравейте, скъпи мои. Джоан, изглеждаш очарователно. Позволих си да сляза до библиотеката и да взема тази книга.
— Чувствай се у дома си, Джейк. Каква е?
Той й я подаде.
— „Вишнудеванада Йога“. Реших, че вътре може да има някои по-лесни пози. Но се боя, че ще трябва да ви правя компания само в медитирането.
Джоан повдигна учудено вежди.
— Това е било долу? — Тя погледна надписа на първата страница. — „Ex Libris Й С Б Смит“. Бях забравила, че я имам.
— Скъпа, тази къща е натъпкана с книги. Сигурно има поне десет хиляди тома.
— Повече, ако не ме лъже паметта. След като я прочетеш, с Уини също ще я прегледаме. Може да намерим някои упражнения, които още не сме изпробвали. — Тя му върна книгата. — Готов ли си за автохипноза?
— Готов за молитва и съжалявам, ако съм бил малко ироничен предния път.
— Не виждам какво значение може да има това, Джейк. Но първо… — Тя разтвори пеньоара и свали колието от шията си. — Джейк, подарък за теб. Наведи глава.
Той я послуша. Тя му сложи колието и го целуна церемониално. Джейк повдигна кръста и го погледна.
— Благодаря, Юнис. Много е красив. Трябва ли да го нося сега?
— Ако желаеш. Уини, готова ли си? — Джоан Юнис свали пеньоара, зае поза лотос и Уини я последва. Джейк смъкна халата и се настани срещу тях.