Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— На мен също. Но едва ли и на господин Соломон. Защото неговата твърда ръка сега е безценна. Както знаем двамата с теб.
— Както знаем двамата с вас. Той е много приятен джентълмен, госпожице, и аз го уважавам дълбоко. Да пратя ли Кънингам долу за покупките?
— Не, Финчли и охраната ще се справят. Макар че може малко да съм се поувлякла. По някое време си мислех, че ще купя целия град. — Тя се засмя като радостно момиченце. — Финчли, раздели пакетите на три и елате горе с мен. Да, зная, че не е твоя работа, и ще те помоля да не ме издаваш на синдикатите.
Пакетите, тримата мъже и младата жена почти изпълниха кабинката на асансьора. Джоан почака, докато Финчли затвори вратата и асансьорът потегли, после бързо натисна „стоп“ и го задържа между етажите.
— Оставете пакетите.
Доближи се първо до Малчо и взе лицето му в ръце.
— Благодаря ти, Хюго. Благодаря ти най-вече за твоята безкрайна мъдрост, която помогна да върнем нещата такива, каквито са били. — Й го целуна със стиснати устни. — Лека нощ.
После се обърна към Фред.
— Благодаря ти, Фред. От мое име — и от името на Юнис. — Когато го прегърна, той я целуна с разтворени устни. („Сестрице, видя ли какво имах предвид? Това беше само малка демонстрация.“) „Ясно, ще внимавам да не остана насаме с него, освен ако не очаквам повече от тази «малка демонстрация».“ — Лека нощ, Фред. Том, това беше най-хубавият ден от новия ми живот. Надявам се, че ти е харесал, колкото и на мен. Благодаря ти. — Тя се повдигна и го целуна, без да очаква реакция от негова страна, със затворени очи… и я получи. „Божичко! Юнис, сигурна ли си, че никога не си го сваляла?“ („И още как! Защо, ти ли ще го направиш?“) „Не зная.“
Задъхана, Джоан обърна гръб на всички, натисна отново копчето и направи опит да се овладее.
Кабината спря й вратата се отвори.
— Момчета, отнесете всичко в моята спалня. Уини. Почакай само да видиш какво съм взела!
Малката червенокоса сестра ги очакваше в преддверието.
— Госпожице Джоан! Нямаше ви цял ден!
— И какво от това? Слагайте ги на пода и на леглото, момчета. Благодаря ви. Лека нощ на всички. Уини, вечеря ли вече?
— Лека нощ, госпожице Смит — казаха тримата в хор.
Щом вратата се затвори, Джоан прегърна приятелката си и почти я вдигна във въздуха.
— Не ми отговори. Яде ли с прислугата? Или ме чакаш?
— Не можах да хапна нищичко. О, Джоан, толкова се безпокоях за теб. Лошо момиче — изплаши ме. Не каза на никого къде си.
— Какво толкова? Нали съм с охраната — знаеш, че съм в безопасност.
— Но охраната не разбира от медицина. А доктор Гарсия ми нареди да те наглеждам.
— Доктор Гарсия да си гледа работата. Уини, аз вече не съм пациентка, аз съм свободна жена, здрава като кон, и не можеш да ме наглеждаш, сякаш си ми квачка. Добре, казах да ни поднесат вечерята горе, ще си хапнем и ще се повеселим.
— Зная, бях на втория етаж, когато пристигна поръчката. Изтичах при сервизния асансьор и си помислих, че сме се разминали, след като индикаторът замръзна между етажите. Но после пак тръгна.
— Нещо не е наред с този асансьор. Заседна. Но натискахме копчетата поред и Йехова се събуди и ни понесе отново нагоре. В тази къща има твърде много машинарии.
— Да повикам ли службата за поддръжка?
— Не, Финчли вече им съобщи за инцидента. Уиничка, поддръжката не ти влиза в задълженията, ти си тук, за да се кикотиш с мен, да ми осигуряваш рамо, на което да си поплача, и да плачеш на моето. И най-вече — да държиш настрана досадния доктор. — Джоан започна да се съблича. — Сваляй дрешките, ще пробваме разни парцали. Божичко, да знаеш само колко неща купих! Една солидна финансова инжекция за задъхващата се икономика. Смъквай дрехите — ти изкъпа ли се, малка мръснице? Или ще се къпеш с мен? Я ела да те подуша.
— Взех си един душ, като станах.
— Ухаеш чудесно, а аз сигурно съм се вкиснала, денят беше тежичък. Добре, ще хапнем, а после ще се погрижим и за телесните миризми. Преди да изнесем на Джейк поредната лекция по разпускане. Но първо дрешките. Я чакай, още не си ме целунала. — „Юнис, онази гумена тапа ще си стои ли на мястото?“ („Ще остане, каквото и да правиш — ако не беше така, да съм оставила дузина сирачета. Можеш дори да ползваш бидето — и най-добре да го направиш.“)
— Джоан, защо не ме взе на пазар? Колко си лоша!
— Стига оплаквания. Реших, че имаш нужда от сън, миличка. Или Боб не дойде?
Уини се изчерви чак по шията, но отвърна с щастлив глас:
— О, напротив, дойде! Но щях да стана в колкото и да ме повикаш. Обожавам да пазарувам!