Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— В колко се събуди?
Червенината се усили.
— Малко след един.
— Защитата се оттегля. Уиничка, не те повиках, защото ти купих някои неща… а ако беше с мен, щеше да мънкаш да не прахосвам излишни пари. И искам да запомниш едно нещо. Вече не съм затворничка. Мога да излизам, когато си пожелая. И ако не те вземам със себе си, не бива да питаш защо, нито ще ти казвам къде съм била и какво съм правила.
Младото момиче изглеждаше съкрушено.
— Добре, госпожице Джоан. Ще го запомня.
Джоан Юнис я прегърна.
— Хайде, хайде, да не се разплачеш сега, мъничка? Ще те взимам с мен, обещавам. А ако не го правя, ще ти казвам къде отивам — в повечето случаи. Но я си представи, че имам среща с някой страстен млад лекар?
— Подиграваш ми се.
— Нямам такова намерение. Говоря почти съвсем сериозно. Уини, ако искаш да се срещаш с Боб, никой в тази къща няма да ти обърне внимание. Но аз? Има поне четирийсет души, които непрестанно следят какво правя. Ако вкарам мъж в леглото, ще разбере цялата прислуга и шансът е петдесет на петдесет някой инак лоялен служител да продаде новината на журналистите. Ще стана звездата на всички сутрешни програми — и ако се опитам да ги съдя, ще стане само по-зле. Така ли е?
— Уф… звучи направо ужасно. Но предполагам, че може да се случи.
— Да, мила, доказва го всяка клюкарска колона във вестниците. Когато някой е прекалено богат или известен, хората му позволяват да носи „новите дрехи на царя“, но очакват в замяна само лоши новини, добрите са твърде скучни. По времето, когато управлявах „Смит Ентърпрайз“, имахме цял скъпоплатен отдел, който да се грижи за „обществения ми имидж“. Но това приключи и сега съм лесна плячка. Още повече след като съм млада и хубава. По-точно красива, ако трябва да отдадем дължимото на Юнис Бранка. Видя какво стана пред съдебната зала. Какво ли биха направили, за да ме омаскарят?
— Нещо много гадно, Джоан.
— Именно. И това не са само предположения. Твърде много години съм се опитвал да избегна светлините на прожекторите. Старите римляни са казали, че трябва да дадеш на народа зрелище, а това не включва хубавите новини. Дори свестните хора обичат, когато навън се лее кръв. Ще трябва да направя нещо срещу прожекторите, но дотогава съм уязвима. Уини, какво би направила, ако те събудя посред нощ и те помоля да скриеш мъж в леглото си? За да спипат теб, а не мен? И бъди сигурна, че ще го направят, мила, защото тълпата дебне зад прозореца. Така че и Боб ще узнае.
Дребничката червенокоса сестра въздъхна.
— Ще го направя! Боб ще ме разбере.
— Ами ако те помоля да не казваш и на Боб? Да поемеш удара вместо мен?
— Пак ще го направя.
Джоан я целуна.
— Знаех си. Но няма да се наложи, сладка Уиничка. Ако… не, когато се подхлъзна, няма да прехвърля тежестта на най-близката си дружка. Но, виж, може да се наложи да излъжеш вместо мен. Ще го направиш ли?
— Разбира се.
— Сигурна бях, не биваше да те питам. Може да е съвсем скоро, с всеки ден жената в мен надделява. А сега да си поиграем на Коледа — хайде да отворим пакетите. Мисля, че ей тази голяма шарена кутия е за Уини.
След малко Уини се въртеше пред огледалото с грейнало лице.
— О, Джоан, не биваше!
— Затова те оставих у дома. Това ти е униформата на домашна прислужница, мила.
— „Домашна прислужница“, как ли пък не! Това си е лукс, първа категория! Оригинален „Станяро“, направо от Рим! Пише го на етикета.
— Каквото и да е, да продължим нататък. Виж, това е за мен. — Джоан бързо започна да се облича. — Какво мислиш? Разбира се, с толкова малко по мен ще се наложи да ми изрисуват тялото.
— На твое място не бих използвала боя. Изглеждаш страхотно. Бялата ти кожа контрастира с цветовете на тоалета. Джоан, откъде знаеш толкова много за женските дрехи?
— Искаш да кажеш: „Как един дъртофелник, който не е купувал дрешки на жена от поне половин век, се справя с тези неща?“ Гений, мила, най-обикновен гений. Трябва да ме чуеш как имитирам птичи песни. — („Ей, за мен няма ли благодарности?“) „Не, освен ако не искаш да те лишим от прикритие, Мата Хари. Мъжете с бели престилки дебнат зад вратата.“ („Пак ти обираш лаврите, сестрице. Някой ден ще кажем ли на Уини?“) „Надявам се, скъпа. Не само те обичам, но и се гордея с теб.“ („Целувки.“)
Най-сетне стигнаха до последните два пакета. Когато видя минибикините с изумруди и прозрачни чашки, Уини ахна.
— О, Божичко! Джоан, сложи си ги. Ей сега ще ти донеса обувки на високи токчета!
— Донеси ги за теб, мила, защото ти ще носиш този тоалет.
— Това е за мен? О, не!
— В такъв случай го хвърли в боклука — бельо не се връща. Уини, този тоалет е проектиран специално за червенокоса жена, а чашките са твърде малки за мен. Слагай го. Към него върви прозрачна минипола от нежна зелена коприна. Но поличката е само за официални вечери. Можеш да носиш и изумрудена диадемка. Други бижута не се предвиждат. Нито боя.