Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
„Прилича ми на предварително подготвен капан, малката.“
(„Защо не? Щом осъзнах, че сцената ще е свободна, веднага ми хрумна да я използваме. О, стига, шефе, от близо месец очаквах да стане нещо подобно. Когато Джейк ме помоли да остана до късно, звъннах на Джо и го предупредих, че ще закъснея. Уговорих се направо под носа на Джейк. Използвах жаргон, за Джейк сигурно беше като чужд език. Помолих Джо да си намери работа някъде другаде — той също го е правил. Въпросът бе само дали не рисува вкъщи. Но когато му позвъних, се оказа, че е свободен. Накрая си разменихме въздушни целувки и затворихме. Всичко беше уговорено, Джо нямаше да ни сгащи на калъп.“)
„Вие, дечица, понякога за разнообразие не разговаряте ли на английски?“
(„Разбира се, шефе. Джо говори доста добър английски, когато се наложи. Но на жаргон можем да се разберем с по-малко думи. Без Джейк да се досети, че си уговарям късна среща. Бяхме в къщата на брега и той стоеше само на няколко крачки от мен. Нямаше друг начин.“)
„Нека си изясним нещата. Джо е нагласил часовника така, че да ти подскаже, че ще се прибере след полунощ. Кога всъщност се прибра?“
(„Десетина минути след дванайсет. Не би притеснил моите гости с по-ранна поява. Той е истински джентълмен, такъв си е по природа. Това беше първото, което ме привлече в него. Може да не е достатъчно образован, но притежава други качества, заради които избрах да се омъжа за него.“)
„Разбирам те, миличка. Колкото повече слушам за Джо Бранка, толкова повече ми харесва. И толкова повече го уважавам. Просто се опитвах да подредя хронологията на събитията от една, както изглежда, доста натоварена нощ. И така, Джо се прибра у дома малко след полунощ. Но по-рано същата вечер ти си му позвънила и си уредила нещата за тази среща с Антон и Фред. След това си се гушнала в леглото с Джейк…“
(„О, миличкият ми! Шефе, май пак те шокирах!“)
„Не, мила моя. Изненадан съм, но не и шокиран. Намирам спомените ти за очарователни.“
(„Признай си, че си шокиран. Програмата ми е като на проститутка, в деня за получаване на заплата. Но въобще не беше така, шефе. Това беше любов — любов и уважение към Джейк, любов и привличане към Антон и Фред, любов, привързаност, разбирателство, доверие и уважение към Джо. Щом мъжът ми нямаше нищо против, какво право имаш ти — или който и да било! — да ме гледаш с презрение?“)
„Скъпа Юнис! Не бях шокиран, никога не съм бил шокиран от теб. По дяволите, това е пак онази пропаст между поколенията! Живял съм… живяла съм много повече от теб, сигурно можеш да си представиш какви неща са ми се случвали. Ти си се наслаждавала на младостта си, това е добре, но зад гърба си имам пет пъти повече години, изпълнени с подобни страсти. Вероятно не чак толкова много възможности, защото хубавите момичета ги канят по-често от момчетата домашари. Но никога не спирах да се опитвам, не ми липсваше ентусиазъм, а и освен това неизменно получавах повече съдействие, отколкото очаквах.“
(„И все пак си мисля, че беше шокиран.“)
„Ни най-малко, невинно мое създание. По-скоро изпитвах възхищение — плюс изненадата от невероятното ти изпълнение. Сигурно си била капнала от умора на следващия ден?“
(„Напротив, чувствах се страхотно. Сияеща. Щастлива. Дори ти го забеляза. Може да не си спомняш, но… беше в деня, когато Джо ме изрисува с тигрови шарки и котешка маска.“)
„Как няма да си спомням? Беше игрива като котенце — а аз ти казах, че приличаш на котка, изяла канарче. Не знаеш с какви болки се събудих онази сутрин, а ти толкова ме разведри.“
(„Радвам се да го чуя.“)
„Колко успя да поспиш?“
(„О, съвсем достатъчно. Шест часа. Плюс двайсетминутна дрямка, докато Джо ми рисуваше шарките. Джоан, обичаната жена се нуждае от по-малко сън, отколкото самотната. Но ти сама скоро ще го откриеш. Що се отнася до това дали не съм прекалила — шефе, кой ми каза миналата седмица, че единственото нещо, което насърчава секса, е още повече секс? Ти беше.“)
„Да, вярно. Но говорех от мъжка гледна точка…“
(„Същото важи и при жените, сестрице. Ще видиш.“)
„Надявам се. Когато бях млад, се ширеше напълно обратното становище. И съвсем невярно. Сексът — за каквото и да го смятат — е физическо умение. Колкото повече го практикуваш, толкова повече го можеш, повече го искаш, харесваш и по-малко те изморява. Радвам се да науча, че същото важи и за жената. Но ти не си първото момиче, което ми го казва. Научих го от една сладка женица по времето, когато президент на тази страна беше Хардинг. Навярно вече не е между живите сега, Бог да поживи душата й.“