Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Джоан, аз никога не ходя на такива скъпи партита — просто няма кой да ме покани.
— В такъв случай е време да отидеш — ще си направим купон долу, в банкетната зала. Ще изглеждаш страхотно — помощничка на домакинята, в другия край на дългата маса. Но, мила, без полата предназначението на този тоалет е за съвсем друг тип забавления. Ще се радваш ли да се покажеш с него на Боб — и да го оставиш да ти го свали?
Уини въздъхна развълнувано.
— Нямам търпение да стане.
— Довечера имате ли среща, мила?
— Не. Точно затова казах, че нямам търпение. Защото ужасно ми се иска Боб да ме види час по-скоро такава… и да смъкне всичко от мен. Но не бива да го правя, това е прекалено скъпо удоволствие. Божичко, Джоан, ти ме накара да се почувствам истинска жена.
— Ти си истинска жена, мила, аз само ти помагам да не го забравиш.
Уини се засмя, после стана сериозна.
— Джоан, може би не бива да го казвам, за да не разваля всичко. Но мисля, че трябва. Уф… — Тя млъкна и си пое дъх. — На два или три пъти ми се стори, че ми се пускаш.
(„Сега те изненадаха, сестрице! Твърде е късно да ти помогна.“)
— Уини, беше повече от два-три пъти.
— Ах… да де. Но защо спря?
Сега бе ред на Джоан да въздъхне.
— Защото се изплаших.
— От мен?
— От себе си. Уини, скъпа, имала съм много тежки моменти в живота. Като да седя в десантна лодка, да се боря с морската болест и вцепеняващия страх… после да скоча в дълбоката до кръста ледена вода и да щурмувам крайбрежен хълм под зловещото тракане на картечници, докато от двете ми страни гинат мои приятели. Но това е най-трудното, което съм опитвала. Да съм жена. Трябва да внимавам всяка секунда — да върша съзнателно неща, които ти правиш автоматично. За Бога, днес едва не влязох в мъжката тоалетна. А сега и ти. Уини, имаш ли представа какво изкушение си за мен? Даваш ли си сметка, че зад красивите очички на Джоан те гледа един перверзен старец? Уини, няма миг, в който да не съм жадувала да те докосна. Да те дръпна в скута си. Да те целуна. Да те любя. Ако бях мъж… щях да се опитам да изместя Боб. Или поне да направя място за себе си.
— Джоан…
— Да, сладка моя?
— Има място за теб.
Джоан усети, че се разтреперва.
— О, милата ми! Но… Моля те, не може ли да почака? Ти си имаш Боб… а аз все още трябва да се науча да бъда жена. — И се разплака.
Уини скочи и я прегърна.
— Недей да плачеш, миличка. Моля те, не исках да те разстройвам. Ще ти помагам, разбира се, че ще ти помагам. Можем да почакаме. Дори години, ако се наложи. Докато се успокоиш и си уверена в себе си — и в това, че ме искаш. Уини няма да се опитва да съблазни своята Джоан. О, ще видиш колко ще е сладко. Но ти си права, сега имам Боб и нервите ми не са така обтегнати като твоите. Някой ден ще се влюбиш в мъж и ще ме забравиш напълно. И в това няма да има нищо лошо.
Джоан си изтри сълзите.
— Благодаря ти, мила. Ето, че пак се показах глупачка.
— Не, не си. Всеки има трудни моменти. Да ти дам ли успокоително?
— Няма нужда. Вече съм по-добре.
— Искаш ли да не те докосвам?
— Напротив. Искам да ме целунеш, Уини. Страстно. Покажи ми най-доброто, което можеш. А след това ще вечеряме. После отиваме в банята и се накисваме в шампоан. Това е най-ефикасното успокоително. Хайде, миличка. Целуни ме.
Уини я целуна — и внезапно пламна и направи „най-доброто, което може“.
(„Свършвай, мила, преди да сте подпалили къщата. А сега се погрижи Боб да се ожени за нея. Дължиш й го заради всичко, което я накара да преживее.“) „Как да го направя, като не знам що за стока е?“ („Ами разбери де. С малко измама. О’Нийл сигурно има информация. След като разбереш кой е, научи какво иска. Мъже! Все трябва да ви учим.“)
Докато Уини сервира, Джоан отвори последния пакет.
В него беше подаръкът на Джейк.
— Уини, кажи ми какво мислиш за това.
Беше колие — масивна златна верига с тройни брънки, на която висеше тежък златен кръст. Уини я взе и я огледа внимателно.
— О, прекрасна е. Но това не е женска огърлица, нали знаеш?
— Подарък за Джейк.
Уини смръщи вежди.
— Джоан, нали искаш да ти помогна да си жена?
— Знаеш, че искам.
— И когато виждам, че може да направиш грешка, нямаш нищо против да ти го кажа?
— Смяташ, че Джейк няма да го хареса?
— Не зная. По-скоро въпросът е дали ще разбере скрития смисъл. Този кръст с клуп се нарича „анкх“ — дядо ми би го нарекъл езически символ. Той символизира повечето от нещата, за които се говори в нашите молитви, по време на медитация — живот, доброта, любов и прочее. Но най-вече символизира плътската обич, това е древен египетски символ за възпроизвеждащи сили, както мъжки, така и женски. Не е случайно, че този клуп малко наподобява вулва и че останалата част може да се интерпретира като мъжки член. В наши дни подобно нещо може да бъде подарено от съпругата на нейния мъж или на възлюбения, ако не са женени, но то винаги означава едно — жажда за физическа близост, просто това, без повече приказки. Джоан, можеш да му я поднесеш само ако намеренията ти са такива. Всяка огърлица символизира любов, но при тази нещата отиват по-далече. Джоан поклати глава.