Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Как се казваше?“)
„Има ли значение? Да се върнем на твоя разказ за Антон и Фред. Все още не разбирам как ги примами. Плана ти разбрах, но как ги оплете в мрежите си? Или ги покани да те посетят в апартамента един след друг?“
(„О, не, за Бога! Щеше да е невъзпитано. Неловко за всички. И сигурно щяха да откажат. Направихме си тройка.“)
„Ами!“
(„Шефе, можеш ли да си представиш колко възбудени могат да бъдат двама мъже, когато целуват и галят едно и също момиче? И ако тя го иска. Ако си имат доверие. Последното напълно важеше за тях, след като бяха шофьор и Пушкало.“)
„Така е, но не мога да си представя — стоп, чакай, спомням си, че нещо подобно се случи и с мен преди много години!“
(„Разкажи ми.“)
„Не, не, продължавай. Просто се уверих, че историята неизменно се повтаря. Продължавай нататък.“
(„Та както ти казвах, мъжете умират за подобни неща. Вече цяла седмица ги целувах за лека нощ и за добро утро, когато идваха да ме вземат за работа. И целувките ни ставаха все по-разгорещени, тъй като е противно на природата ми да обезкуражавам мъж, който ми допада, а в случая ставаше въпрос и за двамата. Помня, че спряхме в подземния гараж и след като си разменихме няколко разпалени целувки, се наложи да подхвърля: «Внимавайте, момчета, ще ми размажете шарките и Джо ще забележи». Което ги поспря, защото и двамата уважаваха Джо и не искаха да ми причиняват неприятности. Не им казах, че човек като Джо не може да бъде измамен — набитото му око на художник не изпуска и най-малките подробности. Но те не знаеха, че вече съм уредила всичко и че съм също толкова разпалена, колкото и те. Само че не смятах да им се отдавам в гаража. Те са мили момчета, по-точно мъже, Антон е на четирийсет, а Фред на моите години. Нямах търпение да им съобщя какво съм намислила. Но не можех. Щеше да развали изненадата, защото няма нищо по-приятно за един мъж да преспи с жената на друг — дори добрият стар Джейк ме обожаваше заради това. Винаги съм прибягвала до този последен ход, защото той ми даваше допълнителни козове за овладяване на ситуацията. Постарай се да го запомниш, Джоан.“)
„Ще се постарая, но за тази цел ми трябва съпруг.“
(„Ще си намерим, не се тревожи. Все още смятам, че можем да се омъжим за Джейк. Той ще се пречупи. Но трябва да внимаваш с него, Джоан — Джейк не е човек, когото да притиснеш само защото си бременна.“)
„Юнис, не смятам и за миг да правя подобни номера на Джейк. Никога не съм харесвала тази женска тактика и не мисля да я използвам, въпреки че вече съм жена.“
(„Аз също никога не съм я прилагала, шефе. Но ти вече го знаеш. Това си е чиста проба курвалък. Като стана дума — какво е отношението ти към курвите?“)
„Моето? Същото като към всички останали професионалисти от сферата на обслужването. Да речем зъболекари, адвокати или медицински сестри. Ако е честен, защо да не го уважавам? Ако е компетентен, уважението ми ще се ограничава само от степента на неговата компетентност. Защо питаш?“
(„Някога наемал ли си курва?“)
„Ако отговоря положително, което е така, какво общо има това с твоята история? Вече сме съвсем близо до същината, за Бога!“
(„Да, сър, разбрах нетърпението ти. И така, прибрахме се у дома, аз се качих с тях в асансьора, «изненадах» се, че Джо не е у дома, погледнах циферблата на часовника и подхвърлих «случайно», че ще се прибере едва след полунощ. И това беше достатъчно. Край.“)
„Ей!“
(„Какво повече да ти кажа? Ти вече знаеш какво правихме.“)
Джоан въздъхна.
„Това е най-пестеливото описание на групов секс, което съм чувала през дългия си и безпътен живот.“
(„Какво? Чакай малко, шефе, това не беше групов секс! Престани да ме дърпаш обратно в миналия век. Тройката не е групов секс. Тя е израз на любов и приятелство. И двамата са женени и се отнасяха с мен, както се отнасят със своите жени — това ми харесваше и ме караше да ги обичам още повече. И същевременно беше пламенно, заредено със страст приятелство. Шефе, едно от нещата, за които съжалявам, след като бях убита, бе, че не можах да им предоставя втора възможност. Защото те го заслужаваха и аз им бях обещала. Хъм… как мислиш, ти би ли могла да го направиш с тях?“)
„Кой, аз? Както вече ти казах, аз съм им шеф, няма да е толкова лесно. Освен това… малко ме е страх. С двама мъже?“
(„Не изглеждаше уплашена с Мак и Алек.“)
„Защото не е същото.“
(„Никога нищо не е същото, шефе — особено когато става дума за секс. Но ето какво искам да ти кажа. Ако тройката се получи, ако участниците в нея изпитват един към друг уважение и доверие — тя е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена. Не е само два пъти по-приятна, защото тя получава два пъти повече от това, което толкова силно желае. Това може да й даде и някой надарен млад жребец. Говоря за топлината и приятелството, обичта и доверието — тъкмо те я правят уникална. Четири пъти по-хубава е от обикновения секс. Може би осем. О, аритметиката няма значение в случая. Но, Джоан, мила, послушай ме — докато не се озовеш в легло между двама сладки и любящи мъже, мъже, които изпитват обич не само към теб, но и един към друг… с глава, облегната на ръцете им, заобиколена от тяхната любов — докато не ти се случи това, смятай, че все още притежаваш своята втора девственост. Миличка, аз плаках почти през цялото време, когато те бяха с мен… и продължавах да плача от щастие, след като си тръгнаха… а след това скочих от леглото, отключих вратата, когато Джо се прибра, само няколко минути след като те заминаха — и го дръпнах в леглото, засипах го с развълнувания си разказ, а той беше много мил и нежен с мен.“)