Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
По-нататъшното проучване разкри наблизо нужник и кран със студена вода на стената. Тоалетът очевидно щеше да е съвсем примитивен, а храната вероятно щяха да му подават от вратата на кухнята, зад вилата. Въздъхна. Къщата край Рияд остана много далеч. Намери няколко свещи и кибрит. На мъждивата им светлина метна одеяла на прозорците и се залови да обработва грубите плочи на пода с джобното си ножче.
След като цял час стърга плесенясалия хоросан, успя да вдигне четири от тях, а след още четвърт час копане с цветарската лопатка, която откри в близката барака с инструменти, направи дупка, която можа да поеме радиостанцията, батериите, касетофона и сателитната чиния. Смес от кал и слюнка, натрита в цепнатините между плочите, скри и последните следи от дейността му.
Малко преди полунощ изряза с ножа си фалшивото дъно на кошницата и изсипа сламата на истинското дъно, така че не остана и следа от празното място отдолу. Докато работеше, кокошките ровеха по пода, търсейки с надежда несъществуващи зърна, но не ги намериха и изкълваха няколко буболечки.
Мартин изяде последните маслини и остатъка от сиренето, сподели парчето питка със спътничките си, заедно с канче вода, налято от крана на стената.
Кокошките бяха върнати в кошницата и ако все пак забелязаха, че домът им е с десет сантиметра по-дълбок, не се оплакаха. Бяха уморени и заспаха.
Като последен жест преди да се завие в одеялото и да последва примера им, Мартин препика обилно в тъмното розите на Куликов.
Вътрешният му часовник го накара да се събуди в 4 сутринта. Извади апаратурата от пластмасовите торбички, записа кратко съобщение за Рияд, ускори го двеста пъти, свърза касетофона с предавателя и изправи сателитната чиния, която зае по-голямата част от мястото в средата на бараката, и я насочи към отворената врата.
В 4.45 ч. изпрати единичен „откос“ по канала за деня, разглоби отново всичко и го върна под пода.
Небето над Рияд все още беше катраненочерно, когато една подобна чиния на покрива над бюрото на СИС улови едносекундния сигнал и го подаде в комуникационния център. „Прозорецът“ за предаванията беше от 4.30 до 5.00 ч. сутринта и прослушвателите стояха будни.
Две въртящи се ленти записаха предаването от Багдад и предупредителната светлина премига, за да привлече вниманието на операторите. Те забавиха съобщението двеста пъти, докато зазвуча в слушалките в „открит“ текст. Един от тях го стенографира, сетне го написа на пишеща машина и излезе от стаята.
В 5.15 ч. някаква ръка разтърси и събуди ръководителя на бюрото Джулиан Грей.
— Черната мечка. Настанил се е.
С нарастваща възбуда Грей прочете дешифровката и отиде да събуди Саймън Паксман. Ръководителят на сектора за Ирак сега беше командирован за продължително време в Рияд, а задълженията му в Лондон бяха поети от неговия помощник. Той седна в леглото съвършено буден и прочете листчето.
— Мамка му, дотук добре.
— Проблемът може да възникне — рече Грей, — когато се опита да събуди Йерихон.
Мисълта беше отрезвяваща. Бившият агент на Мосад в Багдад стоеше изключен от системата цели три месеца. Можеше да е разкрит, заловен, или просто да не желае повече да работи. Можеше да е изпратен далеч, още повече ако се окажеше, че това е генералът, който командваше войските в Кувейт. Всичко можеше да се е случило. Паксман стана.
— Обади се в Лондон. Дали ще има кафе?
— Ще кажа на Мохамед да направи — отвърна Грей.
В пет и половина, когато хората в къщата се размърдаха, Майк Мартин поливаше лехите. Готвачката, гърдеста рускиня, го видя от прозореца си и когато водата завря, го извика от кухнята.
— Как вас зовут? — попита тя, сетне помисли за момент и използва арабската дума за „име“.
— Махмуд — отвърна Мартин.
— Е, ето ти чаша кафе, Махмуд.
Мартин кимна с глава няколко пъти в знак, че е очарован, мърморейки „шукрън“ и поемайки горещата чаша с две ръце. Не се шегуваше — кафето беше чудесно, истинско и първата топла напитка, откакто пи чай откъм саудитската страна на границата.
Закуската беше в седем, купа леща и питка, които омете. Явно слугата от предишната вечер и съпругата му, готвачката, се грижеха за първия секретар Куликов, който изглежда беше неженен. В осем Мартин се бе запознал с шофьора, иракчанин, който знаеше малко руски и можеше да се използва да превежда прости неща.
Майк реши да не се сближава прекалено с шофьора, който можеше да е пробутан от АМАМ или дори от контраразузнаването на Рахмани. Оказа се, че това не е проблем; агент или не, шофьорът беше сноб и се отнесе с презрение към новия градинар. Все пак се съгласи да обясни на готвачката, че Мартин трябва да излезе за малко, защото работодателят им му е заповядал да се отърве от кокошките си.