Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
По този начин двамата агенти бяха поддържали, без да се срещнат, връзка в продължение на две години.
За разлика от Монкада, Мартин нямаше кола, затова въртя педалите на велосипеда по цялото това разстояние. Първия знак, кръста на Свети Андрей, наподобяващ „X“, направи със син тебешир върху каменна колона при портата на изоставена резиденция.
Втория, Лорански кръст3, нанесе с бял тебешир върху ръждивочервената ламаринена врата на гараж, намиращ се на гърба на една къща в Ярмък. Третият — ислямски полумесец с хоризонтална черта през средата, изписа с червен тебешир върху стената на сградата на Съюза на арабските журналисти, в края на квартала Мутанаби. Иракските журналисти не са насърчавани да проявяват голямо любопитство и някакъв знак с тебешир на стената им едва ли щеше да попадне в заглавията.
Нямаше как да знае, въпреки предположението на Монкада, че информаторът може да се върне, дали Йерихон продължава да кръстосва града и да наднича от прозореца на колата си да види дали по разни стени има оставени знаци. Оставаше му само да проверява всеки ден и да чака.
Беше 7 ноември, когато забеляза, че знака с бял тебешир го няма. Дали пък собственикът на гаража не бе решил да почисти ръждясалата тенекия?
Мартин продължи нататък. Липсваше и синият тебешир на портата; също така и червеният на стената на журналистите.
Тази нощ той посети и трите тайника, предвидени за съобщения от Йерихон за неговата свръзка.
Единият беше зад разхлабена тухла на гърба на стената, която затваря зеленчуковия пазар Касра откъм ул. „Садуна“. Там го чакаше сгънат лист тънка като лукова ципа хартия. Вторият — под един разхлабен камък на перваза на полусъборена къща в лабиринта от криви улички на северния бряг на реката, близо до моста Шухада — даде същия резултат. В третия и последен, под разхлабена плоча от настилката на изоставен двор до Абу Науас, намери трети къс тънка хартия.
Мартин ги залепи с лента около лявото си бедро и завъртя педалите към Мансур.
На трептящата светлина на свещта ги прочете. Съдържаха едно и също съобщение. Йерихон бил жив и здрав. Готов бил да работи отново за Запада и разбирал, че сега англичаните и американците са получателите на неговата информация. Но рисковете бяха нараснали неимоверно, и съответно на това и хонорарите му. Очакваше да разбере дали са съгласни на тези условия и да му кажат какво искат да знаят.
Мартин изгори трите съобщения и смачка пепелта на прах. Вече знаеше отговорите и на двете запитвания. Лангли беше готов да прояви щедрост, истинска щедрост, ако продуктът е качествен. Що се отнася до необходимата информация, Мартин беше запаметил списък от въпроси относно настроението на Саддам, неговата стратегия и разположението на големи командни центрове и места, където се произвеждат оръжия за масово унищожение.
Тъкмо преди разсъмване той изпрати известие на Рияд:
ЙЕРИХОН ОТНОВО ВЛИЗА В ИГРАТА.
На 10 ноември д-р Тери Мартин се върна в малкия си и разхвърлян кабинет във факултета по ориенталистика и африканистика и намери бележка от секретарката си, сложена на видно място на подложката за писане.
„Обади се някакъв господин Плъмър; каза, че имате телефонния му номер и знаете за какво става дума.“
Текстът беше рязък и това показваше, че г-ца Уърдсуърд е била раздразнена. Тя беше дама, на която се харесваше да покровителства поверените й академични бройки по собственическия начин, присъщ на кокошка, измътила пиленца. А това очевидно означаваше, че трябва да знае какво става по всяко време. Хората, които отказваха да й кажат защо се обаждат и по какъв въпрос, не се радваха на нейното одобрение.
Зимният семестър беше в разгара си и при купа нови студенти, с които трябваше да се оправя, Тери Мартин почти беше забравил за молбата си към директора на Арабския сектор в Правителствения щаб на съобщенията.
Когато се обади, Плъмър беше излязъл да обядва; Мартин беше зает със следобедни лекции до четири. Обади се в Глостършър в пет и хвана Плъмър тъкмо преди да си тръгне за вкъщи.
— А, да — рече Плъмър. — Спомняте си, че помолихте да ви дадем нещо странно, нещо неразбираемо, нали? Нашата станция в Кипър е уловила нещо, което изглежда изключително трудно. Можете да го чуете, ако искате.
3
Лоранският кръст има две хоризонтални линии, като едната е по-малка от другата. — Б.пр.