Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Бележката на Шилба, дълбоко запечатана в гънките на мозъка му, гласеше следното: „Когато звездата Акулукраси острието на Ран, бъди до фонтана на тъмното охолство“, а отдолу стоеше малкият му овален печат.
Мишелов се промъкна крадешком до фонтана, който представляваше черна тантуреста колона, на чийто грубовато заоблен връх набъбваше черна капка и се спущаше надолу на всеки двайсет удара на слонско сърце.
Мишелов застана до него и протегна кривата си ръка, за да измери височината на зелената звезда Акул на небосклона. Трябваше да се спусне още седем пръста, за да докосне заострения като игла връх на тънкото минаре на Ран.
Изви тяло и с лек скок се метна на върха на колоната, за да провери дали оттам разстоянието между звездата и минарето не е по-малко. Беше същото.
Огледа заобикалящия го мрак за неподвижни сенки… и особено за една, предрешена в расо с монашеска качулка, нахлупена толкова ниско, че човек да се чуди как оня вижда къде върви, но нищо не забеляза.
Настроението му се развали. Щом Шилба е предпочел да не се появи малко преди уговорения час, както изисква етикетът, той също можеше да се държи невъзпитано! И тръгна да огледа новия магазин с ярко осветена сводеста врата, чийто ослепителен блясък бе видял още докато приближаваше Площада на мрачните наслади.
Фафърд Северняка отлепи натежалия си от пиене клепач и огледа, без да помръдва глава, едната половина на малката стая, в която спеше гол — тя беше осветена от огъня в камината. След това го затвори, отвори другото си око и огледа другата половина.
Нямаше и следа от Мишелов. Дотук добре! Ако щастието му се усмихне, би могъл да се справи с предстоящия му тази вечер неприятен ангажимент, като си спести подигравките на дребния сив мошеник.
Измъкна изпод четинестата си буза парче змийска кожа, постави го пред огъня и ситните дупчици, с които то бе осеяно, заблещукаха като звездички, изписвайки мъглявото съобщение: „Когато кинжалът на Ран прониже мрака в сърцето на Акул, открий Извора на черните капки.“
Върху кожата се мъдреше седморъка свастика с цвят на засъхнала кръв — един от печатите на Нингобъл Седмоокия.
За Фафърд не беше никакъв проблем да се сети, че „Изворът на черните капки“ означава „Фонтанът на тъмното охолство“. Подобен иносказатален поетичен език му беше до болка познат още от детските години, когато бе ученик на поетите певци.
Нингобъл беше за Фафърд това, което бе Шилба за Мишелов, с тази разлика, че Седмоокия бе доста по-претенциозен и задачите, които му възлагаше, бяха далеч по-заплетени — обезглавяване на дракони, потапяне на четиримачтови магически кораби и отвличане на строго охранявани омагьосани принцеси.
Освен това Нингобъл бе предразположен към умерено самохвалство, особено по въпроса за великолепието на своя дом, разположен в огромна пещера и пресечен от цял лабиринт криволичещи като змии каменни коридори, които, обичаше да повтаря той, отвеждаха към всички точки във времето и пространството — в случай, разбира се, че той предварително ви даде точни указания, как да избродите тези лъкатушещи и прихлупени скални галерии.
За разлика от Мишелов, който страшно много искаше да научи формулите и заклинанията на Шилба, Фафърд изобщо нямаше такива амбиции, но Седмоокия го държеше здраво в ръцете си заради неговите слабости и минали прегрешения, така че Северняка трябваше всеки път търпеливо да изслушва магьосническите му поучения и хвалби — само не и в присъствието на ухиления и кикотещ се Сив Мишелов.
Застанал пред камината, Фафърд мяташе, навличаше и препасваше всевъзможни дрехи, оръжия и украшения върху огромното си мускулесто тяло, покрито със златисточервеникава козина. Нахлузил ботуши и с шлем на главата, той най-после отвори външната врата и хвърли поглед към мрачната уличка. Забеляза на ъгъла прегърбената фигура на продавача на кестени, който клечеше до своя мангал. Видът на Фафърд беше толкова заплашителен, че човек би могъл да си помисли, че в следващия миг стъпките му ще разцепят нощната тишина подобно на обсадна машина, тръгнала да срути каменните стени на някоя крепост.