Сделката на капитан Ворпатрил

— Този твой Ворпатрил изглежда доста интересен като за бараярец, признавам — каза баронесата. — Ако допусках, че сте го постигнали с хитрост, а не със сляп късмет, щях да се гордея с вас двечките. Или… знаехте ли за дебелите му връзки по високи места, преди да сключите това странно устно споразумение?

— Кон за кокошка, ни повече ни по-малко — измърмори Звездичка и поклати глава. — Тедж?

— Не — въздъхна Тедж. — Разбрахме по-късно.

— Защо ли не се учудвам — подхвърли Перла.

— Ти проучи ли го? — обърна се Тедж към баронесата. — Докато бяхте на Ескобар?

— Разбира се. Веднага щом Лили сподели с нас този… крайно невероятен слух, както ми се стори тогава. А сега излиза, че голяма част от смехотворните детайли отговарят на истината… Естествено, бяхме във висша степен облекчени и щастливи, че най-после знаем къде сте. Между другото, колко близо е това твое момче до бараярския императорски трон?

Ох, мамка му! Баронесата вече се бе сетила за този аспект на ситуацията. И как иначе. Тя беше Баронесата.

— Походно столче — поправи я Тедж. — Не трон. При официални церемонии император Грегор седи на походно столче. Защото ворите са военна каста. — Баронесата махна нетърпеливо с ръка. Тедж… си спомни една бронзова плоча, вградена в паважа на улица в Стария град.

Риш обясни вместо нея:

— Сега между него и въпросното столче има доста повече хора, отколкото преди. А дори и тогава би му се наложило да спечели една-две граждански войни срещу други претенденти. Никога не е бил единственият потенциален наследник.

Баба вдигна пръст и всички млъкнаха.

— Не бих те съветвала да напираш в тази посока, Удин. Има далеч по-безопасни подходи към тукашната ни цел, които да разработиш. Не ти трябва да затъваш в сложно надлъгване с местните, уверявам те. — Остави впечатлението за деликатно потръпване, без всъщност да потръпне.

Тедж й хвърли признателен поглед. Баронът изсумтя в знак на съгласие.

— Все пак е военен, нали така? — каза Звездичка. — Значи не може да е тотално тъп, преминал е обучение за бързи реакции в момент на криза и прочие. Може да го използваме в нашата служба за сигурност. В новата ни служба за сигурност, когато я изградим.

— Или в администрацията — предложи Гъли. — Нали каза, че бил нещо като секретарка?

— Или в отдел обслужване на клиенти — изкиска се Чер. — Добре ли се съблича?

Тедж го изгледа ядосано.

Баронесата им даде знак да млъкнат, свила устни.

— Да, но кажи-речи целият му професионален живот е преминал тук, в столицата, под погледа на големите клечки. Прикован към бюро, което е по-добре, предполагам, от прикован в клетка. Но върши същата работа — държи го далеч от неприятности.

— Той наистина работи — каза Тедж, не твърде високо. — Адмирал Десплейнс… това е шефът му в отдел Операции… го цени високо. — Всъщност Десплейнс й беше казал следното: „Въпреки непостоянството в личния си живот Иван никога не греши в преценката си за политическите помии. Това е рядък талант“. Или беше казал „политическите змии“? Странно.