Пирамидата на бог Слънце

Бухлатите вежди на ходи-и-джуна започнаха да играят, очите му просветнаха и той каза с радостен тон:

— Слава на Ходех! Все повече съзнавам, че изобщо няма защо да се безпокоим. Вече ти казах, че тук заемам различни длъжности. В определен смисъл съм и нещо като сипасалар[61] и много добре знам какво би означавало, ако извикате: "Джамикун, на оръжие!" Подушвам война. Може би ти се иска да направиш един военен преглед?

— Действително, но се отказвам от реализирането му. Това би предизвикало шумотевица, а аз желая враговете да ни смятат за неподготвени. Те трябва непременно да са на мнение, че в пълна степен ще ни изненадат. Засега все още си трай! Ще се уговорим, когато сметна, че е настъпило подходящото време.

В този момент дойде Педехр за огледа — твърде късно за жалост, но увери, че толкова по-присърце ще се заеме с работата. Беше ходил в ловната си колиба горе в гората и обеща много радушно да нареди да построят една и за мен непосредствено до неговата и да ми я подари.

След това се разделихме и аз тръгнах с Шакара и Кара бен Халеф към къщи. Хаддедихнът трябваше да направи дневната си упражнителна езда, а Шакара помолих да държи под око Пекала и да й попречи да отиде до руините. Със стигането си горе, посетих Халеф и неговата Ханнех. Те се бяха устроили отлично на равния покрив над аркадата и сърдечно се зарадваха на първата ми визита в техния "дуар", както го нарекоха. Говоря в множествено число, понеже Халеф не спеше, а беше буден. Когато седнах при него и помилвах изпосталелите му ръце, той каза:

— Скъпи ми, скъпи сихди! Чух, че сега ти си господаря на Високата къща. Как можеш да се нагърбваш с всичко това, без аз да съм в състояние да ти помагам!

Гласът му звучеше относително силно, в дишането вече не се долавяха пресекулки, а очите му отново имаха живот.

— Не се кахъри! — отговорих. — Не ми е нужна помощ.

— Но нали самият ти си болен и слаб!

— Болен — вече не, а здрав, напълно здрав. Пък що се отнася до слабостта, чувствам, че намалява с всеки изминат час. Възстановявам се с удивителна бързина и се надявам и при теб да е такъв случая.

Когато разказах после за прегледа на конете, сякаш му предложих целебно средство и силна храна. И реакцията бе мигновена. Страните му придобиха цвят, а чертите живост. Състезанието бе пунктът, при който неговата дееспособност се възроди. Ето защо останахме него на тази тема, докато се умори и накрая затвори очи, заспивайки посред разговора. Междувременно бе станало обяд и аз ядох с Ханнех и Шахара в аркадата.

А когато се качих после в моето жилище и обхванах с поглед долината, видях множество ездачи да разхождат конете си по състезателната писта, което от този ден нататък щеше да става от сутрин до вечер. Останах целия следобед горе, а когато стана време за вечеря, накарах да ми я донесат там. Кара знаеше какво бях решил.