Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Пазар не, но преглед, и то за нашето състезание. Ходи-и-джуна го препоръча. Всеки джамики, който иска да участва, трябва да му се представи с коня си. По-късно ще бъде очертана с колчета състезателната писта и всеки ще може да се упражнява, както му е угодно.
— Да слезем тогава долу! Иска ми се да видя какви сили ще се представят.
— Това няма ли да те напрегне твърде много? — попита Шакара.
— В никакъв случай. Усещам в себе си нова кръв, а новата кръв носи нови сили в тялото и в духа. Никога не съм виждал при друг болен оздравяването да върви с такива бързи темпове както при мен. Онова, което преди три дни считах за напълно невъзможно, сега, когато обзирам долината с тези многобройни коне и вдясно там отсреща моя Асил, настроението ми го намира за съвсем възможно… Аз лично ще го яздя срещу нашите врагове.
— Ефенди, каква мисъл! — извика Кара, при което очите му просветнаха. — Ако татко те чуе, това ще го накара да оздравее по-бързо!
— Само не пламвай веднага! Твърде слаб съм още и мога най-много да си го представя, но не и твърдо да реша. Но въпреки това, въпреки това, въпреки това! Остави въодушевлението и приеми другото. Ние сме бити, побеждавани от противниците при всяка езда. И ако ти се явиш на последния тур, който може да върне загубеното, то аз ще се метна на най-калпавата кранта и ще препусна с теб, та чак кокалите й ще се разхвърчат, докато рухнем мъртви, но при целта… като победители!
Не се върнахме при Високата къща, а тръгнахме в срещуположна посока към каменните кариери и по тамошния широк път надолу към дуара. Какво ликуване, когато хората ни забелязаха! Въодушевлението, за което говорих, май се появи още днес. Имаше много, далеч живеещи джамикуни, които още не бяха ме виждали. Всички те, всички се занатискаха към нас и всеки си бе поставил за цел специално да ни увери, че непременно ще спечелим състезанието.
Тръгнахме от кон на кон. Всеки се стараеше да ни убеди в достойнствата на своя. Ето защо се зарадвах, че ходи се оказа отличен познавач. Той не се поддаваше на ентусиазираните думи. Оставаше хладен, сдържан, разсъдлив и отпращаше всички, които не вещаеха успех. Но точно с това спомогна за увеличаване на нашето доверие. А когато попита накрая за преценката ни, за негова и моя радост можах да отвърна:
— Материалът е добър. Не само в обичайния смисъл, а и по отношение необичайната цел. Не знаех, че джамикуните притежават толкова много коне с благородна кръв, и не мога да проумея как противниците дръзват да се заловят с нас.
— Причината е лесно разбираема — отвърна той. — Те се хвалят със своите коне, дават им високопарни имена, като например "Най-добрия кон на Луристан", вадят на показ родословното им дърво и разпространяват за неоценимата им стойност безчет устати истории, така че в крайна сметка никой да не посмява да се усъмни в тях. Всеки, който прояви някакъв кураж да приеме облог, го прави все пак под въздействието на страха, че със сигурност ще бъде победен. И понеже страхът никога не води към добро, поражението не закъснява. Човекът губи, но конят не е виновен, а страхът, който парализира енергията и присъствието на духа на ездача. Докато при нас е различно. Ние не говорим за нашия разплод. Напротив, преднамерено го държим в тайна. И специално родословно дърво? За какво, ако всичко е благородно? И това е, което искаме и ще постигнем! Също така твърде добре знаем колко често едно такова родословно дърво може да заблуди, толкова повече при продължителен вътрешен разплод. Ето защо усърдно "посягаме" навън, за да подобряваме, облагородяваме расата. Освен това се пазим от гръмки имена. Та те са само пясък, който хората сами си сипват в очите. Никой разумен човек вече не вярва на имена. Затова тъкмо за нашите най-добри коне избираме за прозвища само думи, които звучат възможно най-боязливо, да, често дори омаловажително. Същевременно обаче имат по-добро, по-дълбоко значение, което е разбираемо само за нас, но не и за външни хора. Това тепърва ще видиш. Нашите основни бегачи днес все още не присъстват, понеже проверката при тях изобщо не е необходима. По всички тези причини хората кажи-речи не са ориентирани относно това, което притежаваме. Питай по цялата страна дали сме в състояние да спечелим едно голямо състезание срещу коне от други краища. Всеки ще се усмихне, дори над Сахм, чието име впрочем е единственото, което не звучи скромно, и ще ти кажат, че биха ни побеждавали при всяка езда. Но нека само дойдат. Ние знаем какво имаме и умеем да яздим. А що се отнася до страха, е, нас няма какво да ни парализира. Знаеш ли кой е най-добрият ни ездач?