Пирамидата на бог Слънце

Тръгнахме от кон на кон. Всеки се стараеше да ни убеди в достойнствата на своя. Ето защо се зарадвах, че ходи се оказа отличен познавач. Той не се поддаваше на ентусиазираните думи. Оставаше хладен, сдържан, разсъдлив и отпращаше всички, които не вещаеха успех. Но точно с това спомогна за увеличаване на нашето доверие. А когато попита накрая за преценката ни, за негова и моя радост можах да отвърна:

— Материалът е добър. Не само в обичайния смисъл, а и по отношение необичайната цел. Не знаех, че джамикуните притежават толкова много коне с благородна кръв, и не мога да проумея как противниците дръзват да се заловят с нас.

— Причината е лесно разбираема — отвърна той. — Те се хвалят със своите коне, дават им високопарни имена, като например "Най-добрия кон на Луристан", вадят на показ родословното им дърво и разпространяват за неоценимата им стойност безчет устати истории, така че в крайна сметка никой да не посмява да се усъмни в тях. Всеки, който прояви някакъв кураж да приеме облог, го прави все пак под въздействието на страха, че със сигурност ще бъде победен. И понеже страхът никога не води към добро, поражението не закъснява. Човекът губи, но конят не е виновен, а страхът, който парализира енергията и присъствието на духа на ездача. Докато при нас е различно. Ние не говорим за нашия разплод. Напротив, преднамерено го държим в тайна. И специално родословно дърво? За какво, ако всичко е благородно? И това е, което искаме и ще постигнем! Също така твърде добре знаем колко често едно такова родословно дърво може да заблуди, толкова повече при продължителен вътрешен разплод. Ето защо усърдно "посягаме" навън, за да подобряваме, облагородяваме расата. Освен това се пазим от гръмки имена. Та те са само пясък, който хората сами си сипват в очите. Никой разумен човек вече не вярва на имена. Затова тъкмо за нашите най-добри коне избираме за прозвища само думи, които звучат възможно най-боязливо, да, често дори омаловажително. Същевременно обаче имат по-добро, по-дълбоко значение, което е разбираемо само за нас, но не и за външни хора. Това тепърва ще видиш. Нашите основни бегачи днес все още не присъстват, понеже проверката при тях изобщо не е необходима. По всички тези причини хората кажи-речи не са ориентирани относно това, което притежаваме. Питай по цялата страна дали сме в състояние да спечелим едно голямо състезание срещу коне от други краища. Всеки ще се усмихне, дори над Сахм, чието име впрочем е единственото, което не звучи скромно, и ще ти кажат, че биха ни побеждавали при всяка езда. Но нека само дойдат. Ние знаем какво имаме и умеем да яздим. А що се отнася до страха, е, нас няма какво да ни парализира. Знаеш ли кой е най-добрият ни ездач?