През дивия Кюрдистан

— А този тук?

— Мой спътник, идва от Запада. Решихме заедно да освободим затворника в Амадие.

Настъпи истинска словесна бъркотия — обясняваха на кюрдски, викаха на турски и поздравяваха на арабски. За всичко стана дума и те го чуха от устата на хадедихна. Той им разказа и за битката в терасовидната долина. Трябваше да превеждам и признавам, че доста се поизпотих. Познанията ми по кюрдски бяха ограничени, а арабски и турски кюрдите говореха така, че трябваше по-скоро да гадая за значението на думите и изразите, откоя-кото да ги разбера. Това бе причина за многобройни обърквания и грешки, заради които понякога избухваше бурен смях.

В края на този оживен разговор беят ни увери, че ще направи всичко, за да улесни пътуването ни. Той ни обеща меховете, необходими за няколкото села, сигурни водачи, които добре познават течението на Кабур и горната част на Саб ал Ала, а

1 Голямата Саб. — Бел. нем. изд.

също и препоръки за кюрдите ширвани и зибари, през чиито области трябваше да преминем. Кадир бей не искаше и да чуе да прекосим планините на Тура Гара по посока на река Акра, защото неговата закрила там по-скоро щеше да ни навреди, отколкото да ни бъде от полза.

— Ще срещнете — добави той — много християни несторианци, както и поклонници на дявола и малки кюрдски племена, с които беруарите враждуват. Навсякъде тези хора са много войнствени и планините са толкова диви и непристъпни, че никога няма да се доберете до Саб. Но сега си починете и ми позволете да изпълнявам служебния си дълг, преди да седнем на трапезата. Днес трябва да водя преговори, тъй като утре няма да бъда в Гумри.

— За Миа ли ще пътуваш? — попитах аз.

— Да. Кой ти каза?

— Научих от Дохуб, че искаш да уловиш една мечка.

— Една? Там има цели две семейства, които унищожават стадата. Може би не знаеш, че в земите на кюрдите има много мечки и — добави той с гордост — тези, които не са кюрди, казват, че две големи напасти са бреме за тях — кюрдите и мечките.

— Ще ни позволиш ли да те придружим?

— Добре, щом желаете. Може да гледате, без да се излагате на опасност.

— Не искаме само да гледаме, а и да участваме в лова.

— Ефенди, мечката е опасно животно.

— Заблуждаваш се. Мечките, които обитават кюрдските дебри, са доста безобидни. Има страни, в които мечките са два пъти по-големи и по-силни от тукашните.

— Чувал съм за това. Казват, че в някаква страна имало само лед и вода. Там мечките били с бяла козина и им казвали дуб елбуш[37]. Виждал ли си подобни бели мечки?

— Виждал съм, но говоря не за тях. Има и още една страна с грамадни мечки, на които козината е сива. Те са най-силните и най-опасните. Една такава мечка спрямо кюрдската е като кон срещу някое куче, от което се пазят, но не се страхуват.

— И подобна мечка си виждал? — попита беят удивен.

— Дори съм ловувал.

— И си ги побеждавал, защото още си жив! Добре! И вие ще участвате в лова на мечки.