Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
След това отдели няколко минути, за да разгледа съдържанието на чекмеджетата в един стар шкаф. Отгоре имаше касетофон с компактдисково устройство, а чекмеджетата съдържаха голяма колекция албуми. В продължение на трийсет минути Йеркер Холмберг се занимава с кутиите – отвори всяка от тях и установи, че съдържанието им отговаря на обвивката. Откри десетина диска без етикет, което означаваше, че са записани в домашни условия или са пиратски копия. Пусна ги един след друг и констатира, че съдържат единствено музика. Дълго време прекара при телевизионния шкаф в близост до вратата на спалнята, в който имаше голям брой видеокасети. Пусна доста от тях. Те съдържаха всевъзможни записи – от екшъни до хаотична смесица от новинарски емисии и репортажи от „Кала факта“, „Инсайдър“ и „Упдраг гранскнинг“[50]. Включи трийсет и шест касети в протокола. После отиде до кухнята, отвори термос с кафе и направи кратка пауза, преди да продължи.
От един кухненски шкаф събра няколко флакона и шишета, които очевидно представляваха медицинския запас в апартамента. Постави всички в найлонов плик и го добави към останалите пликове с иззети вещи. Извади хранителните продукти от долапа и хладилника и отвори всеки буркан, пакет кафе и запечатана бутилка. В една саксия на кухненския прозорец откри 1220 крони и квитанции. Предположи, че това е един вид каса за текущи разходи като храна и стоки от първа необходимост. Не попадна на нищо драматично. Не иззе нищо от банята. За сметка на това обаче забеляза, че кошът за мръсни дрехи прелива, и прегледа дрехите. Извади връхните дрехи от гардероба в коридора и провери съдържанието на всеки джоб.
Откри портфейла на Даг Свенсон във вътрешния джоб на едно сако и го вписа в протокола. Имаше годишна карта за „Фрискис & Светис“[51], карта от „Ханделсбанкен“ и малко по-малко от 400 крони в брой. Намери дамската чанта на Мия Бергман и отдели няколко минути, за да огледа съдържанието ѝ. И тя имаше карта от „Фрискис & Светис“, дебитна карта, клиентска карта от „Консум“[52] и от някакъв клуб „Хоризонт“, чието лого бе глобус. Освен това бе разполагала с 2500 крони в брой – сравнително голяма, но не и прекалено внушителна сума, особено ако са възнамерявали да пътуват по празниците. Фактът, че парите все още се намираха в портмонето ѝ обаче, намаляваше възможността убийствата да са били извършени с цел грабеж.
„От дамската чанта на Мия Бергман, оставена на закачалката в коридора. Джобен тефтер от типа „ПроПлан“[53], отделен адресник и черен тефтер с твърди корици.“
Холмберг направи още една пауза за кафе и си даде сметка, че за негово най-голямо учудване (поне до този момент) не бе открил никакви срамни или интимни вещи в дома на двойката Свенсон–Бергман. Липсваха скрити сексуални помощни средства, както и предизвикателно бельо. Не намери и чекмедже с филми с порнографско съдържание. Не попадна на скрити цигари с марихуана или какъвто и да било признак на престъпна дейност. Двамата, изглежда, бяха съвсем обикновена двойка от предградията, вероятно (поне от полицейска гледна точка) по-скучна от нормалното.
Накрая се върна в спалнята и седна до работната маса. Издърпа най-горното ѝ чекмедже. През следващия час сортира документи. Бързо установи, че и бюрото, и етажерката съдържат обширен справочен материал и подробна информация за източниците, които Мия Бергман бе използвала за дисертацията си „От Русия с любов“. Материалът бе старателно подреден, точно като при добре извършено полицейско разследване, и той се задълбочи в някои откъси от текста. „Мия Бергман би се вписала чудесно в нашия отдел“ – каза си. Една част от етажерката бе наполовина празна и очевидно съдържаше материали на Даг Свенсон. Те представляваха основно изрезки от пресата на собствените му статии, както и по интересуващи го теми.
Отдели известно време, за да прегледа съдържанието на компютъра, и установи, че той съдържа около пет гигабайта информация – от програми до писма, съхранявани статии и pdf файлове. С други думи, не откри нищо, което да прочете още тази вечер. Включи в протокола целия компютър, пръснатите около него компактдискове, както и един ZIP драйв с около трийсетина диска.
След това за кратко потъна в тъжен размисъл. Доколкото можеше да види, компютърът съдържаше материалите на Мия Бергман. Даг Свенсон бе журналист и би следвало компютърът да е най-важното му работно средство, но в този тук нямаше дори електронна поща на негово име. Следователно Даг Свенсон е разполагал със свой собствен компютър някъде другаде. Йеркер Холмберг се изправи и се разходи замислено из апартамента. В коридора намери черна раница с празен джоб за лаптоп и няколко бележника, принадлежали на Даг Свенсон. Никъде в жилището не можа да открие скрит лаптоп. Взе ключовете и излезе навън, където претърси колата на Мия Бергман, а след това и мазето. Не, и в тях нямаше компютър.