Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Рьрне влезе в кухнята и изруга.
- Майната му! Какво му става на този злочест мохнкан? Вдига страхотна врява!
Жинет си каза, че е време да вземе положението в ръце. Настани Младши на канапето, огради го с възглавници, за да не падне, постави пред Марсел и Рьоне кафеника с ухаещо кафе, наряза филийки, намаза ги с масло, поднесе им захарницата.
- Първо ще закусите, после ще останем насаме с Марсел и той ще ми разкаже всичко...
- Не искаш ли да го поговорим двамата? - попита недоверчиво Рьоне.
- Много е специално - обясни Марсел притеснен, - мога да го кажа само на жена ти.
- И на мен не ми се полага да разбера за какво става дума? - учуди се Рьоне. - Аз съм най-старият ти приятел, довереният ти човек, дясната ти ръка, лявата ти ръка, мозъкът ти в някои моменти!
Марсел увеси нос от неудобство.
- Това е нещо интимно - отговори той, човъркайки си ноктите.
Рьоне поглади брадичката си:
- Давай, разприказвай го, иначе ще се пръсне...
- Първо се наяж. После ще говорим...
Тримата закусиха. В мълчание. Рьоне си взе каскета и излезе.
- Ще се сърди ли?
- Обиди се, бъди сигурен. Но предпочетох да стане с негово позволение. Хич не ме бива по тайните работи... - тя погледна към Младши, заобиколен от възглавници, той не изпускаше нито дума от разговора. - Може би трябва да му намерим с какво да се занимава. ..
- Дай му нещо за четене. Обожава четенето.
- Ама тука нямаме бебешки книжки!
- Дай му каквото и да е! Той чете всичко. Дори телефонния указател. ..
Жинет донесе каталог и го връчи на Младши.
- Имам само Жълтите страници с реклами и адреси...
Марсел вдигна ръце, изчерпал всякакви аргументи. Младши
грабна каталога, отвори го, тикна пръст на някаква страница и се зае да я олигави.
- Бе хлапето ти ми изглежда странно! Води ли го на доктор?
- Ако само това беше странното в живота ми, щях да съм най-щастливият човек...
- Започвай да разказваш и престани да ревеш, ще ти гъбясат очите!
Той подсмръкна и се изсекна в хартиената кърпичка, която му подаде Жинет. Погледна я уплашено и изтърси:
- Става дума за Душката. Урочасали са я.
- Магия? А, това са пълни измислици!
- Напротив, нали ти казвам: направили са й нещо с някакви игли.
- Горкият Марсел! Ти си изперкал!
- Слушай... В началото и аз като теб не исках да повярвам. Обаче с времето се уверих...
- В какво? Да не й пораснаха рога?
- Я стига глупости! Работата е по-тънко изпипана!
- Толкова изпипана, че не мога да повярвам.
- Изслушай ме най-после!
- Слушам те, давай!
- Няма желание за нищо, чувства се като изкормена, по цял ден е в леглото, престана да говори с малкия. Затова той расте с такава скорост... Иска да се измъкне от пелените и да й се притече на помощ.
- Всичките сте побъркани!
- Тя едва отваря уста, „да“, „не“ и толкова. Да не ти казвам какво ми струва, докато я накарам да стане, твърди, че в гърба й са забити ножове, че е като стогодишна, че скърца отвсякъде... И сме в това положение от три месеца насам!
- Наистина не мога да я позная, като ми разказваш, звучи странно за нея...
- Накрая се принудих да доведа госпожа Сюзан, нали знаеш, нашата...
- Същата, която ти наричаш лечителка на душите, а аз чакрък-чийка?
- Да. Тя е категорична: милата ми Душка е урочасана... Искат да я убият бавно, да чезне и да вехне, докато умре. Оттогава тя се опитва да я спаси, но всеки път, щом се пооправи, изкара два дни, хапне, възвърне си усмивката, сложи глава на рамото ми, не смея да дишам... защото хоп, пак изпада в предишното състояние..Казва, че чувствала как я изключват. Сякаш я издърпват от живота. Госпожа Сюзан се видя в чудо. Казва, че магията е много силна, че ще е нужно дълго време, докато я развали. А докато чакаме, чезнем и си отиваме. Малката, която се грижеше за бебето, има задача да не се отделя на крачка от моята Душка. Страхувам се да не извърши някоя глупост. Аз пък поех грижите за Младши...
- И двамата сте претоварени, това е всичко. А и на тези години човек не трябва да прави деца!
Марсел така я погледна, сякаш тя лишаваше живота му от смисъл. Сините му очи станаха съвсем прозрачни.