Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Спуках гума. Или по-скоро гуми. Трябваше да откарам колата при Линт.
— Противна работа. Станала си доста рано. Реших, че днес ще останеш при Броуди.
— Той очевидно не искаше. Оправих му леглото и му предложих да изпера неговите неща заедно с моите. Реагира, като че съм насочила пушка към челото му и съм извадила свещеник от джоба си.
— Мъжете са говеда. Изхвърлих Ло от къщи оня ден. Вкисна се, когато не му позволих да ме чука.
— Да, мъжете са говеда.
— Да вървят по дяволите. Искаш ли да останеш да садим теменужки и да проклинаме мъжете?
— Наистина ми се иска, но трябва да свърша няколко неща тази сутрин.
— Добре, тогава довечера след работа ще отидем в бара на Кланси. Ще пийнем по няколко бири и ще попеем песни против мъжете.
Кой се нуждаеше от любовник кретен, когато си имаше приятелка?
— С удоволствие — съгласи се Рийс. — Ще се видим в ресторанта.
Да, помисли си, докато вървеше към дома си, притежаваше и още нещо. Имаше си Линда-Гейл Кейс.
А и езерото, каза си, като погледна към него. Синьо и невероятно красиво, оградено от раззеленените плачещи върби и нежните пъпки на дряновете.
Импулсивно потегли към водата, вместо да продължи към къщи. Остави чантите на земята и се събу. Нави крачолите на панталона, седна на брега и натопи крака във водата.
Ледена! Но не й пукаше. Седеше, натопила крака в сините води на Ангелското езеро, загледана във върховете на планината. А след малко щеше да готви супа, да пише готварска книга и да сортира пране. Какво по-нормално от това? Щеше да й се наложи да действа адски бързо, за да не закъснее за работа. Но това също бе нормално.
Легна назад и се загледа в небето, синьо като езерото, украсено с нежни бели облачета. Слънцето грееше силно, но вместо да извади тъмните си очила, тя заслони очи с ръка и се заслуша.
В плясъка на водата, предизвикан от доволно мърдащите й крака, в безгрижните птичи песни. Чу кучешки лай и шум от минаваща кола. Нервите й се отпуснаха.
Внезапният гърмеж я накара да скочи стреснато и едва не цопна във водата. Успя да се задържи на брега, но натопи единия си крак до коляното.
— Пикапът на Карл — напомни си гласно. — Просто проклетият пикап.
Видя вехтия автомобил, който трополеше към бакалията. Надигна се на лакти и колене и остана за момент така, за да си поеме дъх.
Изчерви се, когато забеляза Деби Марсдън, застанала пред агенцията, да я наблюдава.
— Да, това е лудата — промърмори Рийс раздразнено, като се насили да се усмихне и да махне с ръка. — Цамбурка из езерото с дрехи. Нищо особено.
Чудесният момент бе нарушен, затова тя грабна чантите и обувките си и тръгна боса към дома си.
Не ми пука какво мисли перфектната Деби Марсдън, каза си решително. Нито какво си мисли който и да било друг. Имам право да седя и да шляпам с крака във водата. Имам право да скачам като подплашен заек, когато чуя пикапа на Карл.
Свали мокрия панталон и обу сух. Събра прането си, взе праха и няколкото долара, които й бяха останали.
Пускам пералнята, после отивам и готвя супата, каза си тя. Връщам се и прехвърлям дрехите в сушилнята. После се захващам с готварската книга. Изнесе малката си кошница от апартамента и потегли към хотела.
Тъй като й се налагаше да мине покрай агенцията, се помоли Деби да не я види. Не притича покрай витрината, но определено ускори крачка и намали едва когато стигна до хотела.
— Здрасти, Бренда. Днес ми е ден за пране. Имаш ли дребни?
— Разбира се. Веднага — усмихна се Бренда широко и повдигна вежди. — Нямаш ли нужда и от обувки?
— Моля?
— Не носиш обувки, Рийс.
— О!
Господи! Рийс се вторачи в босите си крака. Изчерви се, но когато погледна Бренда, забеляза присмехулното й изражение и побесня.
— Е, просто съм забравила да се обуя. Знаеш, че умът ми не си е съвсем на мястото. Дай ми стотинките, моля — и остави банкнотите си на плота.
Бренда ги преброи и предупреди:
— Внимавай къде стъпваш.
— Ще внимавам.
Тъй като не можеше да се качи в асансьора, тръгна надолу по стълбите. Мразеше влажното хотелско мазе. Ако Броуди не бе такъв идиот, можеше да използва машината му и да избегне всички тези неприятности.
— Седем по едно е седем — започна тя, като мина покрай сервизното помещение. — Седем по две е четиринадесет.
Повтори таблицата за умножение със седем, после с осем и излезе бързо от мазето. Тръгна по-бавно из фоайето на хотела и махна небрежно на Бренда. Но не извади късмет, когато мина покрай агенцията.
— Рийс — извика Деби и изскочи навън. — Добре ли си?
— Разбира се. Ти как си?
— Още е хладно за боси крака.