Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Вижда ми се познат — каза Хенри Мъглата.
— Да — потвърди Кейл. — Това е Тилманс, послушникът на Навратил.
— Изкупител Пипнидуп? — каза Клайст, като се вгледа по-внимателно в младежа. — Да, прав си. Тилманс е. — Той щракна с пръсти пред лицето на Тилманс. — Тилманс! Събуди се!
Разтръска го за раменете и Тилманс изстена. Очите му бавно се отвориха, но останаха замъглени.
— Те го изгориха.
— Кого?
— Изкупител Навратил. Изпекоха го на скара, защото опипваше момчетата.
— Съжалявам. Не беше лош в общи линии — каза Кейл.
— Стига да стоиш с гръб към стената — подметна Клайст. — Веднъж ми даде свинска пържола — добави той и това бе най-голямата посмъртна възхвала, която някой Изкупител можеше да получи от него.
— Не издържах на писъците — каза Тилманс. — Мина почти половин час, докато го довършат. После казаха, че ще ми сторят същото, ако не се запиша за доброволец.
— Кой ви пазеше по пътя?
— Изкупител Стейп Рой и неговите хора. Казаха ни, че когато стигнем до двореца, Божиите шпиони ще се бият заедно с нас, а ако се справим добре, ще ни опростят греховете. Не ме убивай, шефе.
— Няма да те нараним. Само разкажи какво знаеш.
— Нищо не знам. Нищо.
— Кои бяха другите?
— Не знам… такива като мен… не бяха войници. Искам…
Очите на Тилманс се раздвижиха странно, едното помръкна, другото се взря над рамото на Кейл, сякаш виждаше нещо в далечината. Клайст отново щракна с пръсти, но този път нямаше резултат — очите на ранения съвсем помръкнаха и дишането му стана още по-неравномерно. За миг той се опомни и възкликна:
— Какво е това?
После главата му клюмна настрани.
— Няма да изкара до утре — каза Хенри Мъглата. — Горкият Тилманс.
— Да — каза Клайст. — И горкият Изкупител Пипнидуп. Ама че начин да си отидеш.
Посещението при Випонд отне на Кейл много повече време от когато и да било. Наложи се почти три часа да седи в претъпканата чакалня. Бяха му казали да се яви в три и да си държи езика зад зъбите. Когато най-сетне го въведоха, Випонд почти не го погледна.
— Трябва да си призная, че имах съмнения, когато ти предрече, че Изкупителите ще се опитат да нападнат Арбел в Мемфис. Питах се дали не го измисляш, за да намериш работа за себе си и другите двама. Приеми моите извинения.
Кейл не бе свикнал хората над него да си признават, че грешат — особено ако са прави, — затова само наведе очи към пода. Випонд му подаде печатна листовка — на нея имаше грубо нарисувана жена с разголени гърди, а отгоре заглавие: БЛУДНИЦАТА ОТ МЕМФИС. Листовката описваше Арбел като прочута развратница и блудница с бръсната глава, която се отдавала на похот в масови оргии с преклонение пред дявола и човешки жертвоприношения. Тя е грях, завършваше текстът, крещящ към небесата за отмъщение!
В главата на Кейл сякаш блъскаха чукове, докато се мъчеше да проумее.
— Нападателите извън стените са разхвърляли тези листовки по целия си път — каза Випонд. — Този път няма как да мълчим. Народът смята Арбел Матераци за по-чиста от сняг.
Макар че последното вече не беше съвсем вярно, нелепите лъжи от листовката дълбоко озадачаваха както Випонд, така и Кейл.
— Имаш ли представа защо е всичко това? — попита Випонд.
— Не.
— Чух, че си разпитал пленник.
— Каквото беше останало от него.
— Каза ли ти нещо?
— Нищо по-различно от онова, което сам бях разбрал. Това не беше сериозна атака. Те дори не бяха истински войници. Разпознахме десетина — готвачи, чиновници, неколцина войници от най-мързеливите. Затова беше толкова лесно.
— Не бива да го казваш пред никого. Официалната информация е, че Матераците са постигнали голяма победа срещу коварна атака на елитни убийци на Изкупителите.
— И това ако е елит…
— Надига се всенародно възмущение от станалото и дълбока почит към героизма на нашите войници при отблъскването на врага. С нищо не бива да противоречим на тази официална версия. Разбра ли?
— Боско иска да ви накара да го нападнете.
— Е, значи е успял.
— Да давате на Боско каквото иска е много глупаво. Не лъжа.
— Сигурно ще е за пръв път. Но ти вярвам.
— Тогава им кажете, че ако очакват боят срещу истинска изкупителска армия да е като този през миналата нощ, дълбоко грешат.