Когато боговете се смеят

— Да — кимна Настя, — имаше предвид, че трябва да се науча да вземам решения и да поемам отговорност за чуждия живот, който може да пострада, ако решението ми е неправилно или ако аз не съумея да организирам изпълнението му, както трябва. Той каза, че ми е време да престана да се правя на млада и неопитна жена, на която не възлагат нищо сложно и от която съответно не може да се търси никаква отговорност. Льоша, на мен никога не ми е хрумвало, че съзнателно се старая да изглеждам младичка, за да избягвам отговорността. Разбираш ли? Практически всяка жена иска да изглежда млада, това е нормално, защото тя иска да остане привлекателна за мъжете. А аз след разговора с Житената питка се опитах да се погледна отстрани и изведнъж видях стара жена с бръчки и бели коси, която се гизди с дънки и младежки блузки. Дори прическата ми е като на ученичка. А нали за мен женската ми привлекателност е на последно място, ако изобщо ме интересува. Следователно какво?

— Следователно и ти имаш причини, поради които не искаш да пораснеш, но са някакви други.

— Точно така. Други са. Онези, за които говореше Житената питка. Вероятно… — неуверено добави тя. — Вероятно са точно те. Но не съм сигурна. Затова питам теб. Льоша, много ли е лошо, дето избягвам да вземам отговорни решения? Това сериозен порок ли е, или може да се живее с него?

— Аз те обичам с всичките ти пороци — разсмя се Чистяков. — И после, това не е единственият и далеч не най-големият ти недостатък. Ако трябва да бъда сериозен, Асенка, в нашия семеен живот с тебе този недостатък изобщо не пречи — когато трябва да се вземе някакво решение, аз спокойно мога да го сторя сам. В службата, разбира се, картината е съвсем друга. Там не можеш да се скатаваш зад моя широк гръб. Само не разбирам как си се справяла досега? Нали не си за първа година в милицията! Зад чий гръб си се крила толкова успешно?

— На Житената питка. На Юрка. Те ме щадяха, караха ме да правя само каквото умея. Понеже умея да работя с информацията, работех с нея, генерирах идеи — и никаква отговорност, всички решения вземаха по-старшите ми колеги.

— А сега какво става? Къде се дянаха старшите ти колеги?

— Никъде. Решили са да ме възпитават, да ме закаляват, да ме подготвят за трудностите, които неизбежно ще настъпят, когато остана без тяхната защита. Житената питка дори каза, че това е като хирургическа операция: боли, страшно е, но се налага.

— Това е правилно — кимна Алексей. — Между другото храната изстина. И аз нямам никакво намерение да я топля отново. Щом ме въвлече в тоя сърцераздирателен разговор, сега яж студена вечеря. След всяко престъпление идва наказанието, имай го предвид.

— И ти ли ще ме възпитаваш? — кисело се усмихна Настя. — Всичките се нахвърлихте вкупом на горкото дете.